За влизането на Червената армия у нас от първо лице: "Мъка, тормоз, работа"

Започват грабежи, изнасилвания, издевателства и убийства

09.09.2024 | 19:50 Редактор:

Днес се навършват 80 години от преврата на 9 септември през 1944 година и влизането на Червената армия у нас. На този ден е свалено правителството на Константин Муравиев, след което на власт идва Отечественият фронт. По този повод Държавната агенция "Архиви" публикува невиждани досега документи, свързани с окупацията.

За едни днешният ден е символ на победа, за други обаче остава белег. Емил Иванов е само на две, когато Червената армия стъпва у нас. Семейството му е родом от Ломската сталийска махала. Баща му работи като учител в селото. Малко след окупацията - изчезва безследно.

"На 5 октомври идва прислужникът в общината и го вика да си занесе униформата. Отива в общината и го чакаме да се върне. Още го чакаме. Заедно с други 10 човека от селото", разказа Емил.

Той споделя съдбата на много други, чиито роднини са били репресирани. Дълго време е наричан фашист. Майката на Емил - Ценка Горанова, днес вече е на 103 години и още помни онези времена.

"Мъка, тормоз, работа", спомня си Ценка.

Започват грабежи, изнасилвания, издевателства и убийства

Макар на много места червеноармейците да са посрещани с цветя и песни, скоро митът е разбит, разказват архивите. Започват грабежи, изнасилвания, издевателства и убийства.

"Този властови модел в източноевропейските страни е такъв - стъпва Червената армия, Комунистическата партия се разполага в ключови властови позиции. За мен най-значимият е един закон от 1947 година, с който държавата обезщетява жертвите", каза председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев.

И днес Емил продължава да търси останките на баща си, за да го изпрати по християнски.

"Аз го приех като мой дълг. Не мога да си отида от този свят, без да знам къде са на баща ми костите", сподели той.

Вижте повече в репортажа на Антония Яворова.


4
3 rate up comment rate down comment 3
Евтина пропаганда
преди 2 месеца
Армията " окупаторка" е посрещната с цветя, хляб и сол. Съвременниците помнят злодеянията на " братския" Вермахт, настанен на наша територия и изцяло на наша издръжка. Затова се радват на " окупаторите"- защото са изгонили нашите " съюзници" нацисти, за които госпожата явно рони крокодилски сълзи. Защо на нашия " освободител" от съветската окупация НАТО никой едно цвете не поднесе? Нали почитаме всеки окупатор,а?На окупатора- цветя, а на евроатлантическите партньори даже Паси не е благодарен! Сигнализирай за неуместен коментар
3
2 rate up comment rate down comment 3
Ауу окупация
преди 2 месеца
В една от медиите на Прокопи има статия, посветена на " окупацията". Авторът искрено съжалява, че подкрепяната и насъскана от нашите сегашни западни партньори турска армия не успяла да ни отчупи територия и да "спаси " България от СССР окупация.Чърчил ни харизал на СССР, все едно България му е лично имущество, но ..нищо. Лошият Сталин е виновен, че попречил на новия Берлински конгрес. Щеше да има ново османско "присъствие".Явно някои съжаляват за загубата на нашия съюзник- нацистка Германия. Сигнализирай за неуместен коментар
2
1 rate up comment rate down comment 5
спомени на възрастни
преди 2 месеца
В шуменско село в кръчмата влиза руски войник заедно с коня си. Селяните се оплакват на командира му. Той влиза бързо в кръчмата. Като вижда войника с коня вътре, вади револвера от кобура, допира го до главата на войника и стреля. Войникът е мъртъв. Селяните са направо вцепенени.Не са очаквали да се случи подобно нещо и съжаляват за младия войник.Те очаквали някакви мерки, нахокване, но не и такава сурова мярка. Но командирът в случая не е могъл да допусне такава деморализация на войниците ... Сигнализирай за неуместен коментар
1
3 rate up comment rate down comment 2
анонимен
преди 2 месеца