България ще влезе в еврозоната тогава, когато останалите държави-членки се съгласят. Ние искаме веднага, но съзнаваме, че не сме готови", заяви министърът на финансите Владислав Горанов в предаването „Седмицата" на Дарик радио.
"Това, което заявих във Вилнюс е, че моля и ще настоявам страните в еврозоната да кажат на България какво очакват от нас като структурни и политически мерки, за да ни позволят да направим първата стъпка - ERM II в краткосрочен хоризонт до 2018 година." - коментира финансистът.
Министърът разясни, че европейската интеграция се състои от три части - членство, Шенген и еврозона.
"Ние сме на първото стъпало и ни се даде ясно да разберем, че следващите две ще са изпитание, което няма да е само на база технически критерии." - допълни той.
Според него, плюсовете от въвеждането на еврото категорично са много повече от минусите. Министърът е на мнение, че не съществува риск от закръгляне на цените при въвеждане на еврото, защото от установяването на Валутен борд българинът знае много добре съотношението евро-лев. Като пример, че безпроблемният преход към единната валута е осъществим, той даде Литва, където няма изменение в стандарта на живот и в ценовите равнища.
"Дори и да се случи хипотезата някой да хитрува и да прави опит за промяна на ценовите равнища, то не би могло да бъде повече от 5%, защото ще се загуби пазар и потребление", убеден е финансовият министър. Владислав Горанов е на мнение, че България трябва да бъде първа измежду останалите шест държави, които трябва да въведат единната европейска парична единица - „Ако приемем, че разширяването на еврозоната следва някаква икономическа логика, след приемането на малките прибалтийски държави във валутния съюз, следващата по размер на икономиката и от там нататък по рискове спрямо общоевропейската валута идва нашата страна".
Министърът на финансите посочи, че очакваните около 500 млн. лв. повече приходи през януари 2015 г., в сравнение със същия период през 2014 г., идват от събираемост.
"Статистически, България е държавата с най-висока сива икономика в Европа и по косвени оценки бюджетът губи между един и два милиарда от сива и черна икономика", обърна внимание Горанов.
Финансист номер едно на България подчерта, че усилията, които се полагат на ежедневна база, показват, че когато държавата е на мястото си, тя може и да събира приходите си. На въпрос как разглежда срива в цената на петрола - като възможност или риск за бюджета, министър Горанов отговори, че българският бюджет не очаква приходи от продажба на петрол, а от акциз и ДДС върху използването на въглеродни горива като бензин, природен газ и дизел.
"Анализът показва, че вместването на дефицита в рамките на 3% няма да е трудно." - прогнозира финансовият министър.
Според него, ако няма политически натиск за увеличаване на разходната част на бюджета над гласуваното от парламента, дефицитът не само, че ще бъде спазен като показател в рамките на 3%, но и ще бъде подобрен с по-доброто изпълнение на приходната част, което се очаква. Той анонсира, че по методологията на Евростат дефицитът може да достигне 3% още за 2014 година.
"За 2015 г, когато сме направили доста консервативни оценки за приходната и сме предприели мерки в разходната част, така че да имаме предвидима рамка, не виждам осезаеми рискове бюджетът да не може да издържи на първоначалната си оценка. Показателно е, че очакваме през януари за първи път от 2009 г. бюджетът да бъде на излишък." - отбеляза той.
Министър Горанов коментира награждаването и последвалия няколко дни по-късно арест на началника на Митница Свиленград.
"Очевидно и двете неща са вярни", каза той. Министърът обясни, че показателите на митническите служители в Свиленградската митница през последните месеци в посока държавата да събира приходите си са се подобрили значително. Това се е случило благодарение на един човек с много добри професионални и организационни качества и под натиска на Ваньо Танов.
Факт е обаче, допълва Владислав Горанов, че очевидно системата е уязвима към корупционен натиск и този човек лесно се е изкушил да генерира доходи по лесния начин. Той е на мнение, че се вижда как усилията на правителството дават резултат в двете посоки и то няма да пести сили да поощрява добрите и да наказва лошите практики. По отношение на сливането на Агенция „Митници" и Националната агенция по приходите той добави, че анализът за това е доста напреднал, но няма окончателно решение дали ще бъде променено законодателството в рамките на тази година.
Помолен да помогне на медиите за преценката им за разликата между информация и атака срещу банки министър Горанов каза:
"Това, което трябва да се направи, за да върнем доверието в банковата система и аз, като финансов министър ще настоявам за него, е да се извърши т.нар. asset quality assessment, т.е. преценка за качеството на активите на банките, каквато се извърши в цялата еврозона преди въвеждането на единния банков съюз и след това да се извършат необходимите корективни действия, ако такива се налагат".
Министърът на финансите категорично заяви, че промените в пенсионното осигуряване в края на миналата година са правилни от гледна точка на модела, а направените след това предложения са решението, което дава отговор на всички критики. Той разясни, че парите от индивидуалните партиди в универсалните пенсионни фондове (УПФ) няма да отидат в индивидуални партиди в Сребърния фонд, няма да се инвестират и да увеличават стойността си.
"В момента, в който те се трансферират в Сребърния фонд, те ще „замръзнат" като номинална стойност. Ако лицето реши да се върне обратно в УПФ, то ще получи същата сума, която е внесъл в Сребърния фонд", уточни той.
На въпрос ще има ли великденски добавки за пенсионерите, Владислав Горанов обърна внимание, че не може един месец след приемането на бюджета финансовият министър да дава заявки, че няма да го изпълнява, но ако темповете на събираемост на приходите се запазят както досега, аргументите му да не се дадат добавки за Великден ще бъдат малко.