Премиерът Бойко Борисов и здравният министър Петър Москов са най-одобряваните политици у нас в началото на годината. Това сочат данните от социологическото проучване на „Галъп“ за месец януари. Борисов печели 33% от българите, докато Москов- 27%.
На другия полюс лидерите на „Атака“, ДПС и "България без цензура". Волен Сидеров, Лютви Местан и Николай Бареков събират по 88% в неодобрението на българите.
Част от министрите остават непознати за обществото. Над 50% от анкетираните съобщават, че не са чували за министрите Даниел Митов, Десислава Танева и Ивелина Василева.
Отново единствени с положителни рейтинги от политиците са еврокомисарят Кристалина Георгиева и кмета на София Йорданка Фандъкова.
Ако изборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 26,3%, а за БСП – 14,9%.
На трето място анкетираните са поставили ДПС с 7,1%. След тях застава Реформаторският блок с 5,1%. За Патриотичния фронт биха гласували 3,2%, а за АБВ – 3%.
До урните не биха отишли 35,9% от запитаните.
Прави впечатление, че в сравнение с месец декември подкрепата към БСП се увеличава с 1,7%. При другите партии се наблюдават незначителни промени в подкрепата.
Социолозите от „Галъп“ коментират, че инерцията в положителните настроения сред българите след изборите все още продължава. Според тях негативната тенденция в масовите очаквания за икономиката, личните финанси и свързаните с това теми изглежда овладяна.
Доверието към правителството на Бойко Борисов е 28%, а недоверието е 56%. Социолозите коментират, че тази стойност на недоверието е значително по-добра в сравнение с картината отпреди няколко месеца, когато то достигаше над 70% при служебния кабинет на Георги Близнашки и правителството на Пламен Орешарски.
Сходни процеси се наблюдават и по отношение на парламента – положителните оценки за него достигат близо 20% от отговорите, а отрицателните по-отчетливо спадат в последните месеци. Нараства и броят на хората, които отговарят оптимистично на въпроса „Накъде върви България?“. Днес те са една пета. Въпреки това според 60% от запитаните страната върви „към по-зле“.
Показателите са характерни за началото на компромисно и трудно съставените управленски формули в последния век, като например тройната коалиция или кабинета „Орешарски“, и видимо се различават от началото на мандати като „Костов“, „Сакскобургготски“ или „Борисов 1“ – които имаха по-високи стартови „запаси“ на доверие, коментират от „Галъп“.
Близо една трета от анкетираните заявяват одобрението си към президентската институция. Според социолозите институцията остава на стабилни нива на популярност, макар и сравнително ниски в исторически план.
Негативната тенденция е стабилизирана и при очакванията за икономиката.
През януари негативни очаквания стабилно споделят около две пети от запитаните, а под една трета не очакват промяна.
Подобряване в икономическото положение очакват по-малко от една пета.
Социолозите обаче отбелязват, че запознатостта на анкетираните с икономическите въпроси е традиционно ниска и твърдят, че се наблюдава инерционен скептицизъм.
Очакванията за материалното положение на собственото домакинство остават негативни през януари. Видимо по-отчетлив е делът на отговарящите с неутрална опция („ще остане същото“).
Изследването е финансирано от агенцията. Проведено е от 9 до 15 януари сред 1009 респонденти чрез пряко интервю по домовете. Представително е за пълнолетното население в България.