Подарък свише

Някога на въпроса кое е най-великото творение на човечеството Айнщайн, без да се замисля, отговорил - хлябът. Никой не е оспорвал този несъмнено мъдър и може би достатъчно изчерпателен отговор. Но, ако въпросът бъде зададен по друг начин - кой е най-великият дар от Бога за човека, кой е трапезният знак на божията милост, отговорът би трябвало да е друг. Това е виното.

И ХЛЯБЪТ, И ВИНОТО се раждат от природата с човешка намеса, но те  са дълбоко различни, дори някак противоположни като митологично послание. Хлябът е изцяло човешко и земно творение. За него често се казва, че е “труден”, “корав”, “горчив”, защото носи спомена за първородния грях и божието наказание. “С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет, защото пръст си и в пръстта ще се върнеш”, казва Господ на Адам, преди да го изгони от Едем (Битие 4:19). Виното е нещо съвсем различно. Ако хлябът “с пот на лицето” е една присъда, то виното е помилване, облекчаване на режима, едно частично опрощение. Когато е много хубаво, човек някак спонтанно казва, че е божествено. И причина за това не е само вкусът.

То се появява чак след Потопа, от който оцелява единствено фамилията на праведния Ной, първия библейски лозар. “Ной почна да обработва земята и насади лозе, и пи вино и се опи и лежеше гол в шатрата си.” (Бит. 9:20-21). Малкият му син Хам го видял и му се присмял, а другите синове - Сим и Ииафет, побързали да закрият голотата на баща си. Като изтрезнял, Ной разбрал какво е станало, докато бил пиян, и проклел Хам да бъде “роб на робите у братята си”. Така върху първото библейско вино се пренася част от символиката на ябълката от Едем. То захранва интригата в сложно разклоненото и наситено с насилие, вероломство и омраза повествование на Стария завет.

ИНТЕРЕСНО Е, ЧЕ БОГ НЕ ОСЪЖДА пиянството на бащата, а подигравките на сина, незачитането на авторитета. Защото виното е дар и знак, че в живота на човека няма да има само строги делници с труден и горчив хляб, но ще има и празници, в които чрез виното човек ще се отделя от земните грижи и несгоди. Тази негова старозаветна природа най-точно е изразена в думите на цар Давид: “Вино веселит сердце человека” (Пс. 103:15). Това езическо вино е буйно, жизнерадостно и понякога неистово като римските вакханалии и гръцките мистерии в чест на Дионис. То е дар, който трябва да радва, да носи наслада и утеха, но то е също неосъзната връзка между човека и Бога. “Няма да оставя сока си, който весели богове и човеци”, отговорила лозата, когато дърветата я поканили да им стане цар, според една библейска притча. (Съд. 9:12).

В Стария завет то често се явява като част от благословиите. “Да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино”, казва Исаак на Иаков. (Бит. 27:28). То задължително участва в жертвоприношенията и заради старозаветния обичай да се принася кръвна жертва, понякога се нарича “кръв от грозде”.

Животът на човек, който не е вкусвал свое вино, изглеждал безмислено и дори осъдително пропилян. Затова в Израил било прието младият лозар да бъде освобождаван от военна служба. “Който е насадил лозе и не го е брал, нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да го обере”. (Втор. 20:6).

Погрешно би било е да се мисли, че Старият завет насърчава пиянството, въпреки честото споменаване на пирове и трапези. “Не пий вино до опиване, и пиянство да не ходи с тебе в пътя ти”, е записано в книга на Товит (4:15). “Голямо тегло е предадената на пиянство жена”, се казва на друго място. Подобни укори се срещат често, без да променят доминиращата представа за виното преди всичко като земно удоволствие, храна, един от плодовете на земята, отредени от Господа за хората.

НО БИБЛИЯТА Е САМО ЕДИН ОТ МНОГОТО исторически извори за мистичната природа на виното. То има своите най-ранни божества в индийската и египетската митология, неговият култ е белязал дълбоко гръко-римската култура. Усещането за неговата свръхестествена природа е стаено в тайнството на ферментацията, което не е имало обяснение извън волята и властта на боговете. За разлика от хляба, при който превръщането на зърното в брашно, тесто и изпичането е било видимо за очите и поради това някак по-разбираемо, при виното преобразяването протича невидимо, на тъмно в бъчва, делва или лин. От празниците на неговия бог Дионисий в Древна Гърция се раждат театърът и поезията, като от Малките (селски) дионисии е поизлязла комедията, а от Големите (градски) - трагедията. Самият Дионисий като нрав и поведение доста се различава от другите гръцки богове. Неговите подвизи го представят като единственият по-състрадателен сред компанията на Олимп. За разлика от останалите, които неумолимо подреждат човешките съдби, той носи на хората веселие и утеха. Възможно обяснение е, че той е “двойно роден” - веднъж от смъртната Семела и втори път от бедрото на Зевс.

ЗАСЛУГИТЕ НА ВИНОТО в зората на европейската цивилизация далеч не се изчерпват само с акуширането на изкуствата. То има свой особен принос и в раждането на политиката. Една от важните институции в Гърция от класическата епоха е пирът, при който гастрономическото преживяване е съчетано с духовни тежнения. Той обикновено се състои от две части - първо се яде, а след това се пие вино. Втората част е по-съществената, нарича се symposion и освен консумация на вино предполага декламиране на стихове, песни и дискусии по обществено значими теми. Така е била зачената една от ценностите на демокрацията - общото дискутиране и решаване на обществени проблеми. Чрез виното пирът ражда политиката.

В християнската епоха отношението към виното се променя. То пак си остава знак на божията благодат, но влизайки в литургията, се оказва натоварено с различен и нов смисъл. На Тайната вечеря Христос, вдигайки чашата, казва: “Това е моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” (Матей 26:28). Това вино вече е друго. То не е вино на веселието и опиянението, не е вино на вакхическата разюзданост, а е вино на трезвостта, катарзиса и очакването. Естетическото отношение към него, особено характерно за античността, е подменено с етическо. Заедно с хляба в литургията то символизира  двойствената, богочовешка природа на Христос - виното е знак на неговата божествена същност, а хлябът е израз на човешката.

ЗАРАДИ ТАЗИ НОВА СПЕЦИФИКА НА ВИНОТО в християнския живот свети апостол Павел казва:”Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне” (1. Кор. 11:29).

През буржоазната епоха с виното се случва същото, което става и с Бога. Те са разконспирирани. През 60-те години на XIX век Луи Пастьор прониква в съкровенните тайни на ферментацията със същата неумолима категоричност, с която близо век по-рано Имануел Кант бръкнал във вселенските тайни и, насочван от “чистия разум”, установил, че там няма никой. Но надеждата на вярващите отново била построена от “практическия разум”. По същия начин след Пастьор виното престава да бъде “Божа кров” и става химико-биологичен продукт, съставен от алкохоли, захари, киселини, танини, антоциани, есетри и така нататък. Но и тук с малко въображние може да се долови едно иронично намигане на Създателя. Самият Пастьор признава, че идеята за ваксината срещу бяс му е хрумнала, след като предположил, че това, което става във виното, става и в кръвта на човека. И се е оказал прав.