Той е най-неочакваният идеолог на младежките протести – и автор на най-неочаквания световен бестселър. Поне четири поколения делят Стефан Хесел, 94-годишния автор на "Възмутете се", от младежите, които жадно попиват тази едва 30-странична книжка, преди да отидат да окупират Уолстрийт или някой друг символ на обърканите ценности в съвременния свят.
Самият Хесел не скрива изненадата си от този отзвук. Малката му брошурка бе отпечатана първоначално в едва 6-хиляден тираж. Само за няколко месеца се продадоха 600 000 екземпляра, после книжката бе преиздадена на десетки езици, включително и на български.
Хесел е роден в Берлин през 1917, няколко дни преди Октомврийската революция. Семейството му емигрира във Франция, когато е на седем (майка му и баща му са прототипи на героите от нашумелия "Жул и Жим" на Франсоа Трюфо). През Втората световна война се присъединява към Съпротивата. Лично Де Гол го праща в окупирана Франция да подготви партизански отряди. Заловен е и е пратен в концентрационен лагер – първо в Бухенвалд, после в Дора. По чудо избягва екзекуцията, като успява да се представи с документите на вече починал затворник. При преместването си в концлагера Белзен успява да избяга и да се присъедини към настъпващата американска армия.
След войната помага на Елинър Рузвелт при редактирането на Декларацията за правата на човека. Бил е дипломат, посланик, защитник на човешките права. Обявен е за доживотен почетен посланик на Република Франция.
Стефан Хесел даде специално интервю пред Александра Боболина за новия брой на Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE, от което публикуваме няколко откъса.
Г-н Хесел, светът днес се възмущава, но сякаш без да има нито ясен враг, нито конкретно решение. Книгата ви „Възмутете се” е заредена с оптимизъм, но възмущението днес издава и безнадеждност. Това ли е протестът, към който прозовавахте?
- Първоначално желанието ми беше да насоча вниманието на обществото към факта, че някои от основните принципи на демокрацията не са достатъчно зачитани във Франция, откакто господин Саркози е на власт... Става дума за традиционните ценности на демокрацията - здравно осигуряване, независимост на пресата, ограничена свобода на финансовите институции, задължително училище... Тези принципи, които бяха подкрепени от Декларацията за правата на човека, ми се струват недостатъчно зачитани днес, и това заслужава възмущение. И то не само като реакция на политическата опозиция, но и като ангажиране на гражданите и гражданките в една борба. Това беше началната точка. Три месеца след публикуването на тази книжка от 30 страници избухна Арабската пролет. Тук също става дума не за политически сили, а за гражданки и граждани, които се мобилизираха и протестираха, за да изгонят диктаторите от Либия, Египет. Предстои да видим какво ще стане в Сирия с Башар ал-Асад... Но най-учудващото е, че това възмущение се разпространи и сред младите в демократични държави като Испания, Португалия, Италия...
Последните десетилиетия в България минаха под знака на членството ни в Европейския съюз, но днес немалко хора се питат дали това беше правилно решение. Европа и Европейският съюз могат ли да бъдат едно, има ли бъдеще за този проект?
- Нека започнем с това, че моето поколение има едно наистина важно постижение - Европа. Когато бях млад, континентът беше в процес на най-жестоко себеунищожение. Днес Европа е мирна и се стреми към единство...
Но за момента резултатите още не са задоволителни, трябва да продължим да работим, за да разберат европейците необходимостта не само от търговската общност, но и от една истинска икономическа, фискална общност с единна външна политика. Все още сме много далеч от този момент. Напълно разбирам притесненията на българите, на тяхното правителство, необходимостта им да се защитат от много силния неолиберален капитализъм. Излизането от комунизма не е причина да се оставим на либерализма без контрол. Така че възмущението, което изпитват българите, е също толкова основателно като това в Германия, Франция или Испания. Ние изживяваме една тежка криза и Европейският съюз се опитва да я преодолее, но досега без успех. Младият българин трябва да разбере, че страната му не е успяла все още да се освободи от натиска на международния капитализъм.
Рискът за Европа, е ако страни като България, Унгария и други изберат политика, различна от тази на Европа, и кажат: “Ние с нашата валута можем да се справим по-добре, Европа не се развива, да се отделим от този съюз и да се върнем към добрия стар национализъм”. Очевидно е, че това е грешна посока, която не води до никъде.
Правата на човека - днес сякаш държавниците ги оставят настрана, докато неправителствените организации са тези, които ги защитават. Така ли е наистина, и необратим процес ли е това?
- Нищо не е необратимо - за съжаление. От 2000 година насам станахме свидетели на едно връщане назад. Първото десетилетие на ХХІ век беше много лошо за правата на човека. Не само в Америка, но също в Израел и Палестина, Судан и Дарфур. Действията на Джордж Буш бяха трагично противоположни на една справедлива международна политика... С избирането на Барак Обама през 2009 се надявахме, че нещата ще се развият към по-добро, но все още сме под влиянието на тази тежка международна криза. Намирането на изход тепърва предстои.
Декларацията за правата на човека е програма, а не констатация. Не се казва: “фундаменталната свобода и правата - икономически, социално-културни, граждански, политически - са гарантирани”. Не, казва се: “трябва да се опитаме да ги гарантираме”...
Зад днешните протести се крие и един материален дисконфорт. Не намирате ли противоречие, че някои се борят срещу консуматорството именно поради невъзможността да го практикуват?
- Да, но консумацията е нещо позитивно. Хубаво е, когато можем да консумираме. Но когато някои консумират много, а други - прекалено малко, се изправяме пред тази несправедливост, срещу която протестират младите.
Може ли в тази ситуация Европейският съюз да прецени какво е най-добро за всички тези страни с различна култура и различни икономики?
- Европейският съюз направи нещо, което Обединените нации навремето не направиха. Когато ООН беше създадена през 1945, си задавахме въпроса дали всички държави могат да членуват, или само тези, които са в демократичен режим. Реши се, че всички трябва да участват. Целта беше да се разпространят между членовете по естествен начин идеалите и принципите на демокрацията. Това беше залог. Европа реши друго - “ние искаме един съюз, в който всеки член да приема определени условия за напредък в сферата на правата на човека и на икономиката; и така всички, малки и големи, да имат право на достъп до Европейския съюз, който гарантира, че изпълняват условията”. Това беше трудно осъществимо. Задължението да бъдат изпълнявани критериите е много важно.
Какво мислите за хипотезите за нова студена война между Китай и САЩ?
- За щастие Китай е страна, ръководена с мъдрост, и не мисля, че тя ще стигне до агресивни икономически действия, да не говорим за военни. Но без съмнение това е един труден съюзник, които лесно може да постигне голям напредък в Иран, в Африка. Китай е голяма държава със значителни ресурси и с нея трябва да се внимава. Трябва си осигурим една икономическа стабилност, за която имаме нужда от Европейския Съюз. Страни като САЩ, Русия, Бразилия и Индия трябва да поемат своята отговорност, за да не бъде Китай навсякъде и да се запази равновесие. Това е и ролята на Световната търговска организация. Навсякъде, включително в Китай, приоритетите, моралът, достойнствата, основните права на жените и на хората като цяло са едни и същи. Начинът, по които те се постигат, е различен, но това е нормално, и то за щастие - всички сме различни. Тази културна игра е голямо богатство и ние имаме много да научим от Африка, Китай, Русия.
Значи като цяло вие сте оптимист?
- Не. Притеснен съм. Мисля, че загубихме много от това, което вярвахме, че сме постигнали до 2000 година. Но не се съмнявам във възможността ни за подобрение. И че проблемите, пред които сме изправени, не са по-неразрешими от тези, които имахме преди 50 или 100 години. Имам доверие във вашето поколение.
* Пълния текст на интервюто със Стефан Хесел четете във февруарския брой на Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE. Ще го намерите в разпространителската мрежа и бензиностанциите на OMV.