Правото да имаш

Ако можехте някак да обиколите света през 1411 година, пише Найъл Фъргюсън в новата си книга "Цивилизация", щяхте да се впечатлите най-много от ослепителните цивилизации на Ориента. Англия и останалата Западна Европа биха ви се сторили като жалки канавки, съсипвани от чума, лоша хигиена и непрекъснати войни.

Идеята, че тези държавици ще доминират над останалия свят през следващото половин хилядолетие, би ви се сторила абсурдна. И все пак именно това се случва.

ФЪРГЮСЪН, ПРОФЕСОР ПО ИСТОРИЯ В ХАРВАРД и автор на нашумялата "Възходът на парите", обяснява разцвета на Европа и отстъплението на останалите цивилизации с шест характеристики, които Западът е развил – конкуренция, наука, демокрация, медицина, потребителско общество и работна етика. Всички те са построени върху една обща основа – твърдото убеждение, че частната собственост е право, свещено и неприкосновено.

Въпросът, който Фъргюсън си задава, е дали днес Западната цивилизация е загубила монопола си над тези шест неща, и съответно дали не сме свидетели на края на нейния възход. Но тези дни, покрай истеричните реакции около Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), може би трябва да се запитаме друго: дали Западът (към който, противно на старата класификация на Тойнби, днес трябва да отнесем и България) не е на път сам да се откаже от тази основополагаща тухла – неприкосновеното право на собственост.

НЕДОВОЛСТВОТО СРЕЩУ АСТА принуди вчера министрите Трайков и Рашидов да обясняват пред парламента защо България е подписала споразумението без широко обществено обсъждане. Ако се съди по повечето апокалиптични коментари, избълвани по този повод, да се предизвика обществено обсъждане по темата ще е като да се направи всенародно допитване как да се проведе мозъчна хирургия. Общо взето, реакциите срещу АСТА са по познатия принцип: колкото по-малко знам, толкова по-уверен съм. Колегите от "Капитал" направиха анкета, според която 96% от читателите им определят споразумението като ограничаващо свободата им, поставящо корпоративните интереси над правосъдието и превръщащо тегленето от интернет в престъпление - или и трите едновременно. Само четирима от всеки сто души смятат, че АСТА няма да им навреди. "Капитал" обаче не попита читателите си колко от тях са чели текстовете на споразумението и колко имат поне обща представа за целите му. Четирима от сто вероятно би било оптимистичен резултат в такава анкета.

СЕГАШНИТЕ "ОБЩЕСТВЕНИ" НАГЛАСИ са резултат от старателните усилия на две групи хора – от една страна, идеалистите, според които цялото съдържание в интернет трябва да е общодостъпно и безплатно; и от друга, хората, които имат финансова и търговска изгода от свободния обмен на файлове (собственици на подобни сайтове, доставчици на интернет и пр.). Те умело опаковаха кампанията си в доказано ефектни изрази – "тайно споразумение", "секретни договорки", "ограничаване на свободата", "корпоративни интереси". Но верни ли са те?

Мерките срещу пиратското съдържание не ограничават свободата на словото, както искат да ни убедят някои активисти. Те ограничават само пиратското съдържание. Свобода ли е тегленето на нелегални копия на филми и музика? Не. То е анархия в най-чистата й форма.

ОБЯСНЯВАТ НИ, ЧЕ ИНТЕРНЕТ Е ЯВЛЕНИЕ БЕЗ АНАЛОГ и затова променя правилата. Нищо подобно. В историята има десетки други примери за светкавично процъфтели индустрии, в които новите технологии винаги изпреварват с по няколко години правната регулация. Хаосът, от който се възползвахме в първите две десетилетия на световната мрежа, не е по-различен от хаоса при европейското заселване на Северна Америка, когато всеки е можел просто да си загради парцел и да обяви земята за своя; не е по-различен от надбягванията за златоносни участъци при треската в Аляска; не е по-различен от безконтролните и беззаконни битки за собственост в зората на нефтодобивната промишленост. Неизменно при бурен разцвет има такъв период на анархия – "свобода", ако предпочитате. И неизменно той се вкарва в здравите прегръдки на регулацията – защото иначе под заплаха би останало тъкмо онова най-съществено право в човешката история: правото на собственост.

Не ме разбирайте погрешно. Всички ние сме се възползвали от епохата на златната треска в интернет – и аз, и вие. И продължаваме да се възползваме. Моментът, в който няма да можем да си свалим новата серия на Mad Men или Top Gear половин час след излъчването й в чужбина, ще е тежък момент за повечето от нас. Но този момент трябва да дойде.

Трудът и актът на творчество трябва да носят отплата, и тази отплата е правото на собственост. Без него няма да имаме стимул да ги извършваме.

КАТО НЕДОСТАТЪК НА АСТА СЕ ИЗТЪКВА, че обслужва носителите на авторски права. Но тези носители не са някакъв мрачен, демоничен картел. Там са и корпорации като Sony и Walt Disney, но там съм също аз, с авторството на този скромен текст, и там сте също вие – независимо дали решите да оставите коментар под него, или ви хрумне завладяваща мелодийка, или просто сте направили страхотна снимка от ваканцията си и не искате да я видите използвана за някоя реклама или от туристически сайт.

Между открадването на песен или софтуерна програма в интернет, и открадването на диск с музика от магазина има само една разлика – първото е безнаказано, поне в по-голямата част от света. Безнаказаност не е същото като свобода. Можем, разбира се, да възприемем възгледа, че през ХХІ век старите права вече са отживелица, и да обявим съдържанието в интернет за безплатно и общодостъпно. Но тогава трябва да приложим същия принцип и към останалите сфери на живота

Дърводелците и готвачите, банкерите и фризьорите, адвокатите и автобусните шофьори – те също трябва да предлагат труда си безплатно. А също и доставчиците на интернет. Не твърдя, че подобен модел е по-лош от сегашния. Но всички досегашни опити да се наложи нещо подобно – в мащаби от малки селца до целия Източен лагер – неизменно и грандиозно са се проваляли.

КОЛКОТО ДО ОГРАНИЧЕНАТА ЛИЧНА СВОБОДА, това е в най-добрия случай тежко преувеличение. АСТА не е насочена срещу потребителите – нищо в споразумението не загатва, че някой ще нахълта у вас да ви изземе файлове от компютъра, или пък че ще ви спират по летищата, за да проверяват имате ли нелегален софтуер в телефона си. АСТА изисква единствено отделните страни да категоризират като престъпен акт "съзнателното фалшифициране на запазени марки и нарушение на авторски права... в комерсиален мащаб".

За вас като потребители рискът е същият, какъвто ако си купите фалшив Rolex за 40 долара – просто се сдобивате със стока, за чието качество никой не гарантира. Но правният риск е изцяло за сметка на производителя и продавача.

Разбира се, особената достъпност на всичко в интернет налага някои промени. Един файл, пуснат в мрежата, е несравнимо по-трудна за опазване собственост, отколкото колата в гаража ви. И тъкмо заради това не се налага да се опазва чак толкова. Повечето мащабни създатели на авторско съдържание отдавна узряха за идеята да печелят главно от трафик и реклама, предлагайки продуктите си на чувствително по-ниска цена, отколкото биха стрували офлайн, или направо безплатно. Но за целта е необходимо категорично споразумение, че правото им на собственост е неприкосновено – иначе всеки може да вземе безплатните им продукти и сам да печели от реклама покрай тях. Спомнете си собственика на Megaupload Ким Шмиц с колекцията му от 14 мерцедеса, ролс-ройси и мазератита.

ПИРАТСТВОТО Е ГЛАВНАТА ПРИЧИНА авторското съдържание в интернет да остава все още сравнително скъпо. Просто, ако решите да си купите филм от Walt Disney, вие ще платите и цената за нелегалните копия на съседите си, и разходите на корпорацията за антипиратско лобиране, електронни детективи и прочие. Не че корпорациите доброволно биха предложили по-ниска цена там, където могат да вземат висока. Но тук на помощ ще ни дойде единият от шестте стожера на Фъргюсън – конкуренцията. Дори и сега има достатъчно музиканти, които сами разпространяват албумите си (безплатно) и не се нуждаят от големите компании; има достатъчно писатели, които се издават в интернет, за четци като Kindle, и от книги на цена долар парчето правят милиони.

Чуват се и други смразяващи заплахи:

- че АСТА ще сложи край на генеричните лекарства. Всъщност споразумението не засяга легалните генерици, създадени след изтичане на оригиналния патент, каквито масово произвежда българската фармацевтика. То е насочено срещу нелегалните копия на нови медикаменти, каквито се правят в страни като Индия например. Фармацевтичните гиганти не са сред най-симпатичните субекти в бизнеса, но ако им се отнеме патентната защита, какво би ги стимулирало изобщо да инвестират в разработването на нови лекарства?;

- че ще блокира развитието на нови технологии като тези за разбиване на електронни защити. Но никой не насърчава разработването на шперцове или на приспособления за печатане на фалшиви пари, нали така?;

- че ще принуди доставчиците да се ровят из личните ни дела в интернет. Всъщност доставчиците в повечето развити страни вече го правят като част от мерките за борба с тероризма и с детската порнография. Но това следене е насочено само към определени съмнителни източници, файлове и ключови думи – не е всеобхватното шпиониране, за каквото се мъчат да ви го представят.

НЯМА СЪМНЕНИЕ, ЧЕ И В ACTA, подобно на всички останали международни търговски споразумения, има много неясноти, недомислия, може би и несправедливости. В крайна сметка то не е монолитен закон, който се стоварва на главите ни в момента на подписването – става дума за спогодба, която да подтикне отделните страни да си изработят подобни закони. Съвършена или не, това е правилната стъпка, ако искаме да получим ред вместо хаос. Този преход си има цена, вероятно немалка, но ние сме я плащали от зората на времето. И, досега поне, си е струвало.