Интернет-потребителите си имат ново плашило тези дни. То се крие зад абревиатурата АСТА (Anti-Counterfeiting Trademark Agreement) и вече предизвиква неприятно усещане в стомаха дори на онези интернет-потребители, които нямат идея за какво става въпрос. От другата страна са създателите на авторско съдържание, у които АСТА води по-скоро до приятен гъдел – като от научаването на добра новина. Трябва ли наистина да се боим от това търговско споразумение, което, строго погледнато, е насочено срещу най-широкомащабната кражба в историята?
ПЪРВОНАЧАЛНО ЗА АСТА СЕ ГОВОРЕШЕ като за противоречивите американски проектозакони SOPA и PIPA, които бяха оттеглени. Но между тях има съществена юридическа разлика. ACTA не е закон, а търговско споразумение, в което държавната власт не участва, а само дава съгласието си да спазва. И което гарантира, че всички ратифицирали споразумението държави ще съблюдават спазването на авторските права по един и същи (според някои – брутален) начин. А за нарушения ще се следят както онлайн, така и офлайн световете. Тук идва и основният проблем: докато голяма част от обществеността се притеснява за цензурата в интернет, която може да възникне от приемането на ACTA, малцина си дават сметка, че това споразумение ще засегне много повече живота ни извън мрежата.
ЕДНО ОТ СЕРИОЗНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ срещу АСТА засяга секретността около преговорите за изглаждането на текста, които са продължили няколко години. Самият текст съдържа в себе си препоръки, които биха довели до изменението на не един и два закона. Българското правителство обеща, че в частта с интернет ще приеме споразумението с резерви, но това може да се окаже ход за замазване на очите на онези, които не са разбрали, че АСТА ще засегне и реалния им живот. Като вземем предвид основните инициатори за създаването на това споразумение - развлекателната, фармацевтичната и няколко други индустрии – едва ли е изненада, че то е написано изцяло в полза на бизнеса, без да се мисли за обикновените потребители.
Между другото в една от по-ранните си версии споразумението се опитва да наложи много по-големи отговорности на интернет доставчиците – включително и въвеждането на правило за "три нарушения" (тоест потребител, който три пъти е засечен да обменя пиратско съдържание, да бъде лишен от достъп). При това е достатъчно само обвинение, без доказателства. Този текст (по-скоро предложение и пример, отколкото изискване) обаче е отпаднал след първата вълна протести.
ПРОБЛЕМ СПОРЕД НЯКОИ ЮРИСТИ е, че АСТА борави с много широки понятия и позволява твърде различни тълкувания. Споразумението не налага конкретни мерки – то иска от отделните страни да си създадат свои схеми, с които да наказват и предотвратяват нарушаването на авторски права. От подписалата споразумението държава обаче може да се търси отговорност защо не е въвела достатъчно такива мерки.
Според поддръжниците на АСТА споразумението няма да промени много закони. Но реалността може да се окаже съвсем различна. За да се спазят изискванията в договора, са нужни множество промени в действащото европейски законодателства, както и в щатското. Европейската комисия вече се опита да внесе яснота по проблемите, които ще могат да възникнат от споразумението. И публикува своите "10 мита" около АСТА. Но за противниците на договора те не са никакви митове, а плашещата истина.
ЕТО НЯКОЛКО ПРИМЕРА. Според Еврокомисията АСТА е важно за конкурентоспособността на Европейския съюз. В действителност споразумението до голяма степен копира една лобистка инициатива на Международната търговска камара от 2004. АСТА може и да е подготвена като всяко други търговско споразумение, но с едно допълнение - тя изисква сурови наказания, които се намесват директно в наказателното право на отделните държави. Според някои заради това то не само не подпомага конкурентоспособността на ЕС, но буквално я убива в полза на големите играчи на пазара. При това не само в дигиталната икономика, но и извън нея. АСТА засяга дори и сектори като селското стопанство. Споразумението неглижира и дори елиминира значението на структури като Световната търговска организация, в които също се обсъждат подобни проблеми.
АСТА дори разширява действието на законите за защита на авторските права и превръща в нелегални дейности с идеална цел като споделянето на файлове. Някои твърдят, че споразумението ви забранява да споделяте собствените си снимки, обявявайки извън закона услуги като тази на нашумелия сайт Megaupload. То вменява дори отговорност на интернет доставчиците да следят изкъсо действията на абонатите си.
АСТА НЕ Е И БАЛАНСИРАНО СПОРАЗУМЕНИЕ, както твърди ЕК във вече споменатата публикация за десетте мита. Предпазните мерки в текста са много общи и смътно формулирани. Едно проучване, направено от германските юристи Кроф и Браун, подчертава, че ACTA "като цяло значително укрепва мерките за принудително изпълнение (особено наказателното право), без каквито и да е на предпазни мерки и изключения, необходими за осигуряване на баланс на интересите между носителите на правата и потребителите им". Комисията казва, че ACTA не се отива по-далеч от правото на ЕС, но водещи юристи твърдят, че по по-важните точки има директно влияние върху европейското законодателство. В частност това касае наказателното право, което не е единно в Европа, както и мерките за граничен контрол. АСТА не е в противоречие с Директивата за електронната търговия на ЕС, но я подсилва и възпира европейските законодатели от евентуални промени в нея.
НЕМАЛКО ХОРА СЕ ТРЕВОЖАТ и от влиянието на АСТА върху реалния свят извън мрежата. Според тях споразумението може да лиши от медикаменти развиващите се страни. Ако в определена част на света избухне епидемия, а някоя голяма фармацевтична компания реши да спечели много от това и откаже да достави лекарства на разумна цена, повечето правителства нарушават патентите и произвеждат собствени алтернативи. Според съществуващите в момента международни споразумения, държавите имат право да пренебрегват медицинските патенти в извънредни случаи. Ако АСТА бъде приета, тази опция отпада. Възможно е по подобен начин спогодбата да се отрази и на пазара на генерични лекарства.
Това са само част от проблемите, за които противниците на АСТА предупреждават. Така че за мен отговорът на въпроса в началото - трябва ли да се боим от това споразумение – е положителен.