Епидемиологът проф. Тодор Кантарджиев и бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести обясни, че в началото на пролетта е имало продължителен сух период, когато е трябвало да се направят всички мерки срещу кърлежите.
"Има ли няколко дни засушаване, кърлежите се унищожават пълноценно при пръскане на тревните площи. Трябва да се коси, да се пръска и след това да не вали. Не знам защо, изчакаха да започне дъждовен период и стана така – да се пръска, след което веднага вали дъжд. Ще има много кърлежи", посочи той.
"Когато те ухапе кърлеж и кърлежът бъде свален, хоботчето бъде свалено от човешкото тяло, задължително трябва да се вземе антибиотик", съветва специалистът.
"Кърлежите съдържат най-различни микроорганизми, не само Лаймската болест. В кърлежи се откриват нови, неизвестни на сегашната наука видове микроорганизми. Кърлежът, след три дни, напил се, пада. Даже може да не си го забелязал. Ти не разбираш, че си бил ухапан. Много нисък процент от заразените кърлежи предават инфекциите. Винаги ги предават, след като са стояли повече от 12-24 часа върху човешкото тяло", коментира проф. Кантарджиев, цитиран от БНР.
Снимка: БГНЕС