Струва ми се, физикът Нилс Бор бе казал, че прогнозите са трудно нещо, особено когато се отнасят за бъдещето. В икономиката това важи с двойна сила, особено в сегашната ситуация на продължаваща финансова и икономическа криза. И все пак нека се опитаме да начертаем най-вероятния сценарий за българската икономика през 2012 година.
Ясно е, че и през тази година ще продължи дълговата криза. Нейната есенция е липсата на доверие – доверие най-вече в правителствата от Европейския съюз. За тях все още е невъзможно да убедят света, че могат да управляват публичните си финанси, като спазват правилата, за които са се съгласили. Пазарите вече не разглеждат държавните ценни книжа като безрисков актив – особено след като на частните кредитори на Гърция бе натрапена сделка по преструкуриране на дълга, при която те понасят основната тежест.
ФИСКАЛНИЯТ ДОГОВОР на Меркел и Саркози е крачка напред по отношение на правилата, но не е достатъчен за разрешаване на проблемите. Трябва да мине време и правителствата да докажат, че са способни да го изпълняват, за да възвърнат доверието на пазарите. Без това доверие рисковата премия и по частни инвестиционни проекти нараства, което логично затруднява икономическия растеж. Еврозоната е изправена пред нова рецесия (всъщност може би дори вече е навлязла в нея последното тримесечие на 2011 – скоро ще видим данните). Преобладаващите очаквания за 2012 са за краткотрайна рецесия, последвана от оживление през втората половина на годината. Доскоро това звучеше като песимистичен сценарий; сега спокойно може да се окаже и твърде оптимистичен, като се има предвид необходимостта от намаляване на бюджетните разходи, за да се овладее ситуацията с дефицитите и дълговете в ЕС.
БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА Е МАЛКА И ОТВОРЕНА, като зависи силно от икономическия растеж при основните си търговски партньори - страните от еврозоната. Друг важен партньор е Румъния, в която икономическото положение също не е особено благоприятно. В такава среда вероятният сценарий за българската икономика е тя да изпадне в рецесия през 2012. Ако това се случи, е необходимо да се оцени и как ще реагира бюджетът, както и дали е заплашена фискалната дисциплина.
Икономическият растеж през първите девет месеца на 2011 е 2.1%, като основен движещ фактор е износът. През третото тримесечие обаче експортът отбеляза реален ръст само 2.3%. Това дава основание да се смята, че за цялата година ръстът на износа ще е 9.7% - по-нисък от този за деветмесечието (като дори тази прогноза може да се смята за умерено оптимистична).
Вносът се развива по-равномерно от износа през годината, като според прогнозите трябва да нарасне с 6.5% през 2011.
Растежът на потреблението се ускори през третото тримесечие – една изненада в позитивна посока. През четвъртото тримесечие някои конюнктурни индикатори дават основание да очакваме малко по-нисък растеж, затова за цялата година е прогнозиран ръст на потреблението от 2.3%.
Най-слабото звено остават инвестициите, които продължават да спадат на годишна база – със 7% през 2011.
Всички тези фактори водят до прогноза за нарастване на реалния БВП за 2011 с 1.75% - с повече от един процентен пункт по-малко от официалната прогноза на правителството, използвана при съставянето на Бюджет 2012.
ПРЕЗ 2012 ОЧАКВАМЕ ВЪНШНАТА СРЕДА да окаже негативно влияние върху икономическия растеж в страната, а износът след период на траен ръст да отбележи най-големия си спад – от около 6%.
Ще продължи и спадът на инвестициите, което ще доведе до допълнително декапитализиране на икономиката, намаление на разполагаемото обезпечение и затруднения в кредитирането. Инвестициите се очаква да се свият с 3.5%.
Предвижданията за рецесия, неблагоприятното развитие на трудовия пазар, увеличаването на безработицата и спадането на разполагаемия доход ще се отразят зле на потреблението – спад от около 2 на сто.
Под влияние на спада във вътрешното търсене (потребление и инвестиции), както и поради спада в международната търговия и износа, предвиждаме и намаляване на вноса (с 5%).
Като цяло прогнозата е за спад в реалния БВП през 2012 в размер на 3%.
За да оценим отражението върху бюджета и рисковете пред фискалната дисциплина, предполагаме запазване на номиналния размер на разходите, както са заложени в Бюджет 2012. Разходите коригираме само по отношение на вноската в общия бюджет на ЕС, която е в пряка зависимост с БВП.
По отношение на приходите запазваме номиналния размер на неданъчните приходи и помощите (очакваните средства от ЕС), а данъчните приходи съобразяваме с новия размер на БВП, като запазваме структурата им, съгласно Бюджет 2012.
В ТАЗИ СИТУАЦИЯ ПОЛУЧАВАМЕ ДЕФИЦИТ в размер на близо 2.5 млрд. лева, което представлява 3.3% от прогнозирания БВП. По този начин се нарушава европейският праг за дефицита (до 3% от БВП) и страната рискува да изпадне в процедура по свръхдефицит, ако не предприеме мерки за ограничаване на разходите.
Ако се съкратят капиталовите разходи, както през 2011, много вероятно е да спаднат и приходите, тъй като се очаква те да се финансират най-вече от средствата от ЕС. Тоест подобен ход няма да намали дефицита. Бюджет 2012 не е планиран за спад в икономическия растеж и в него липсват буфери, които да погълнат ефектите от такъв спад. Затова смятам, че ако през 2012 икономиката изпадне в рецесия, ще се наложи актуализация на бюджета.
Нещо повече, подобен висок дефицит трябва да бъде и финансиран, което е най-вероятно да стане чрез емисия на вътрешен дълг. Ако към дефицита добавим и плащанията по външния дълг през януари 2013, получаваме обща сума на необходимия финансов ресурс от 4 млрд. лева - една твърде висока сума за следващите 12 месеца.
Поради тази причина трябва внимателно да се следи икономическата и фискална ситуация и при наличие на сигнали за спад в приходите своевременно да се пристъпи към бюджетна актуализация. Всяко отлагане би нанесло сериозни щети.
* ПЕТЪР ЧОБАНОВ е икономист, доктор по финанси и преподавател в УНСС. Бил е председател на Комисията за финансов надзор и изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози.