Няма глупави въпроси – има само глупаво мълчание, гласи една стара мъдрост. В икономическата си политика България напоследък предимно мълчи, стига да не броим постоянно повтаряната мантра "стабилност и дисциплина". А за да вървим напред, според мен е задължително да си зададем няколко въпроса.
НУЖНО ЛИ НИ Е ВЪНШНО ФИНАНСИРАНЕ? Преди няколко години правихме изследвания за връзката между привличането на чуждестранни инвестиции и икономическия растеж. Емпиричните изследвания показват, че с наличните вътрешни ресурси икономиката на България има праг на растеж от около 3%, и то при най-благоприятни икономически условия.
За всеки милиард и половина евро привлечени инвестиции се генерира допълнителен растеж на БВП от около 1%. Ако иска да се доближи до нивата на западноевропейските икономики, България трябва трайно да привлича по около 5 млрд. евро външни инвестиции всяка година.
Ако оценяваме нуждите от гледна точка на ръст на банковия кредит, данните показват, че около 5% ръст на кредитирането носи 1% ръст на брутния продукт. Това са данни от гледна точка на количествен анализ, но при сегашните условия трудно може да се каже какви са реалните нужди на икономиката от външни средств. Бизнесът промени намеренията си да инвестира и в момента твърде малко негови сектори могат да очертаят стратегия за развитие. Още повече, че имаме и рязък спад в качеството на бизнес средата. За последните две години България пропадна с около 10 места в класацията Doing business, което е много показателно за процесите у нас.
ПРАВИЛНО ЛИ ИЗПОЛЗВАХМЕ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ СИ В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ? Любопитен въпрос, особено на фона на актуалната дискусия за лихвените нива и "големите" идеи на правителството в тази сфера.
Един от основните индикатори, който илюстрира развитието на икономиката, банковия сектор и перспективите пред него, е така нареченият CDS – тоест оценката на риска държавата да стане неплатежоспособна. Има много спорове доколко това е най-добрият измерител, но, така или иначе, в момента той е основен и се използва от всички международни финансови и банкови институции при оценка на риска в дадена страна. От идването на ГЕРБ като управляваща партия този индекс е нараснал с над 100 базисни пункта. По-просто казано, това означава, че всеки българин, който ползва някакво финансиране, плаща допълнителен 1 процент заради лошото управление на държавата. България пропиля възможността през 2010 и половината от 2011 да реализира икономически ръст и намаляване на безработицата, както се случи в повечето европейски държави.
ТРЯБВАШЕ ЛИ ДА СКЛЮЧИМ СПОРАЗУМЕНИЕ С МВФ? Това е болна тема за мен, защото винаги съм защитавал позицията за необходимостта от подобно споразумение. Тенденциите на кризата се очертаха у нас още през 2008 година. И макар параметрите да не бяха много ясни, все пак беше очевидна нуждата от външно финансиране като начин за намаляване на рисковете и неизвестността в икономиката.
Примерът на Полша е много показателен. Полша е единствената държава в ЕС, която остана със стабилна икономика и растеж. Това се дължи основно на две действия на полското правителство. Първото бе много доброто насочване и усвояване на европейските фондове. Второто бе сключеното споразумение с МВФ, което гарантира стабилност и сигурност. По този начин чуждите инвеститори получиха гаранция от МВФ за своите вложения. Съжалявам, че предишното правителство не се съобрази с препоръките ни да се сключи предпазно споразумение с фонда. Още по-малко има извинения за сегашното, което няма времеви проблем. Кризата беше много по-отчетлива и предвидима през 2009 и 2010, отколкото през 2008. Изясниха се ефектите върху бюджета, видя се, че се формират устойчиви дефицити. Календарът на плащанията по дълга беше ясен. Така че според мен няма извинение, че тогава не бяха предприети стъпки за осигуряване на евтино външно финансиране. Да не говорим, че заем от МВФ щеше да е придружен с изискването за структурни реформи. Докато сега фактически имаме само имитация на такива, което се отразява върху бъдещата конкурентоспособност на държавата.
ДОКОЛКО ИЗГОДЕН ЗАЕМ МОЖЕХМЕ ДА ПОЛУЧИМ? Въпросът за доходността е тясно свързан с момента на сключване на споразумението. Когато нямаш спешна нужда, може да вземеш кредит при много добри условия. Зависи и от типа на споразумението. Освен това през 2008-2009 самият МВФ имаше много повече свободни ресурси. Сега ситуацията е коренно различна, има „опашка” за споразумения поради много по-големите нужди за финансиране от последна инстанция. Но въпреки това няма по-евтино финансиране от това на МВФ. Да не говорим за ефекта върху банковия и реалния сектор. Сега държавата се финансира основно от българските банки, като на практика се конкурира за един и същи ресурс с малкия и средния бизнес. Ясно е, че това допълнително стопява и без това ограничения кредитен ресурс.
ИМА ЛИ СМИСЪЛ ОТ СПОРАЗУМЕНИЕ СЕГА? Според мен е много препоръчително правителството максимално бързо да сключи споразумение с Международния валутен фонд. Става въпрос за около 1 млрд. евро които можем да ползваме. А дали правителството ще има разума да го направи, е друг въпрос. Привличането на подобно финансиране би имало много положителни ефекти за икономиката. Естествено, то трябва да стане в тясно сътрудничество с Европейската комисия и Европейската централна банка, какъвто е нормалният механизъм. Всичко това ще даде по-голяма предвидимост на действията на правителството, а и по-голяма сигурност на бизнеса. Защото турбулентните времена все още не са свършили.
* Любомир ДАЦОВ е икономист, заместник-министър на финансите (2003-2009) в състава на две последователни правителства.