Комиксът уверено прекрачи границата между масово и елитарно изкуство. Списания, всекидневни ленти в най-четените вестници, специализирани албуми в големи тиражи са наводнили света. В САЩ най-популярни са супергероите; в Европа разнообразието е по-голямо, обусловено от богатата литературна традиция и стиловото изобилие в киното; в Япония, Китай и Корея комиксът следва специфични канони и традиции и влиянието му в културната среда е забележимо. Въпреки че посоката на четене в западния свят е отляво надясно, а на изток любителите на “манга” започват книгата от обратната страна, любовта към историите обединява всички почитатели на това изкуство, което разказва едновременно в текст и картини. В последните двайсетина години се развиха авангардни поджанрове като графични новели, адаптации по романи и поетични миниатюри.
Доминирането на изображението над текста в началото на новия визуален век позволява на авторите да прекрачват политическите и езикови бариери.
РОДЕНИ И ФОРМИРАНИ В БЪЛГАРИЯ художници се реализират в държави с традиции и развита от десетилетия комикс култура и работят за най-престижните издания в света.
Александър Малеев (www.maleev.net), завършил графика в Художествената Академия в София и направил първия си комикс в списание „Рикс” през 1992, получава през 2003 световната награда Eisner. Между героите, които рисува, са Superman, Batman, Daredevil за водещите американски студиа Marvel и DC.
Виктор Кълвачев (www.kalvachev.com) също е много известно име в САЩ, с графичните си новели Pherone, Blue Estate, многобройни разработки на характери за кино и комикс новели.
Румен Петков, след успешните си анимационни филми и комичните серии в списание „Дъга” (Чоко и Боко), се реализира като водещ аниматор в Cartoon networks, днес ръководи журита на анимационни фестивали и преподава в престижни училища за визуални изкуства.
Ивайло Иванчев, след интензивна кариера в България – няколко комикс истории и над 50 книги-игри в комиксов стил, се установява в Австралия, където продължава да твори като арт-директор на водещи анимационни студиа.
Пенко Гелев, след няколко успешни проекта в началото на 90-те и многобройни корици за криминални романи, осъществява заедно със Сотир Гелев и студио “Гекон” съвременна комикс версия на Маугли. Следват серия поръчки за албуми на издателствата Salariya Book Company и Barron's Educational Series. Между 22-а издадени досега негови детски комикси са нови версии на Хъкълбери Фин и Ромео и Жулиета.
Ново поколение български художници специализира в Белгия, Франция, САЩ, което е основание да очакваме бъдещи успехи.
КОМИКСЪТ ОТДАВНА Е ПРИЗНАТ за деветото изкуство. Посвещават му музеи в различни градове. В европейската столица Брюксел са изложени произведенията на най-добрите художници и сценаристи от френско-белгийската школа. Творбите оживяват в магичен декор на триетажен палат, шедьовър на архитекта Виктор Орта в стил ар нуво (Art Nouveau). Реномирани комикс-музеи има в Базел и Виена. В Париж, наред с антикварните книжарници до Сорбоната, навсякъде из Латинския квартал има специализирани книжарници за банд десине (Bande dessinée). Така французите наричат изкуството, достигнало до България с американското си име комикс.
Първите опити в България за „разкази в картини” са в началото на XX век, в хумористични и детски списания. Те още нямат типичните комиксови елементи, а текстове придружават изображенията като описания или обяснения. Елин Пелин превежда книгите на Вилхелм Буш и ги нарича със смешното заглавие „Приказливи картини”.
„Балоните” с диалози и знаци (гръмотевици, сърца, облаци, стрели), означаващи различни емоции, се появяват през трийсетте години в пресата като част от езика на американските супергерои, комичните животни на Уолт Дисни и приключенските поредици с Мандрак, Флаш Гордън, Тед и пиратите, Тарзан. От Югославия пристигат рисувани поредици на група руски благородници, емигрирали в западната ни съседка след изгонването им от Съветска Русия. Оттам идва и първият балкански супергерой – Зигомар.
В започналата да възпитава и консумира градска култура България в периода 1941-1943 година се издават няколко седмични вестника изцяло с рисувани поредици. Най-важните от тях са „Чуден свят”, „Илюстровано четиво”, „Картинен свят”, „Весел Патаран”. Райко Алексиев, известен с псевдонима „Фра Дяволо”, списва и рисува хумористично-сатиричния вестник “Щурец” и плаща с живота си през 1944 за комиксовите стрипове и карикатури на Сталин. След преврата на 9 септември комиксите изчезват трайно от пресата заради „западното разлагащо влияние”. Изключение са само тези, целенасочено пропагандиращи новия строй.
ПРЕЗ 1979 СЪВСЕМ НЕОЧАКВАНО се появява феноменът „Дъга”. Списанието изцяло с разкази в картини става факт благодарение личното желание на Людмила Живкова. В началото преобладават реалистичните поредици, но след няколко броя „пробиват” и комични истории.
Най-силните художници оставят следа върху поколения деца. Стоян Шиндаров рисува с мерките на най-добрите световни майстори моменти от българската културна и политическа история (Кирил и Методий, „Босоногите”). „Добромир” на Евгени Йорданов, историческите серии на Христо Кържилов, фантастичните на Петър Станимиров, „Билбо Бегинс” на Сотир Гелев, истории от световни имена в анимацията като Тодор Динов, Доню Донев, Румен Петков правят списанието безценен документ за изследване от историците на деветото изкуство.
„Дъга” излиза до 1992 година – с цели 42 броя, в голям формат, с фантастичен тираж, достигал до 300 хиляди броя! Списанието няма аналог в социалистическия свят. Сега студио ГЕКОН е в процес на реализация на документален филм “Феноменът Дъга”.
В периода на преход към пазарна икономика на комикс пазара се появяват няколко интересни списания – Рико, Рикс, книжки с цели истории без продължение на Ивайло Иванчев, Румен Чаушев, Пенко Гелев. Изкуствоведът Петър Змийчаров опитва силите си в ъндърграунд стил с “Репортерът и чудовището”. Димитър Стоянов и Петър Станимиров връщат комикса във вестника - родната среда на комичния стрип в САЩ от началото на ХХ век. Вестниците им “Разкази в картини” и “Пулсар” излизат в големи тиражи в повече от 20 поредни броя през 90-те години.
ДОРИ И ПРЕЗ 2011, В ЕПОХАТА на социалните мрежи, 3D-телевизията и видеоигрите, комиксът продължава да вълнува и автори, и зрители. Едно ново издание на три езика е комиксът “Бяс” на Сибила и Иван Коритарови. Комиксът е придружен от мултимедийни продукти и фигурки за колекционери, напълно в маркетинговите шаблони на фейсбук епохата.
Специално внимание заслужава комиксовият роман в жанра “графична новела” с художник Никола Тороманов. Фактът, че утвърден литератор като Георги Господинов написва сценария за този първи по рода си опит у нас, говори за легитимирането на това изкуство и в България. В епохата на електронните комуникации зрителите имат все още нужда от разказани истории.
* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE, брой 9 / 2011