40 години от първото българско изкачване до Еверест. Христо Проданов успява да достигне до върха без кислород, но на слизане се налага да пренощува на открито и загива. Посмъртно той става "Герой на Република България". На днешния ден в учебен център "Мальовица" се събраха голяма част от участниците в експедиция през 1984 година.
"Авраме, на върха съм, ама там няма пирамида. Братята са направили пирамида от 4 бутилки, тяхното знаме заснех и това е" - с тези думи на 20 април 1984 г. Христо Проданов казва, че е стигнал паметния връх Еверест.
"Ако искахме да бъдем на Еверест, трябваше да се катерим по западния гребен, както много хора го наричат "жестокия път". Много труден маршрут, не само защото има пасажи, от много висока категория, при това почти до върха. Но той е и много дълъг, много сложен е при тежки метеорологични условия да го напуснете, много е трудно е да слезете обратно", сподели участникът в експедицията Петко Тотев.
Още при атаката на Христо Проданов тревогата е обзела останалата част от експедицията. Всички осъзнавали, че за него шансовете да се върне жив, слизайки по ръба, са много малки.
"Истината е, че Христо беше натоварен с много големи очаквания след изкачването през 1981 година на Лхотце, дори на такива срещу с ръководството на Организационния комитет, се казваше: "Вижте, ако някой се качи, Христо Проданов ще е евентуално с някого".
След Христо Проданов до върха стигат Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков.
Вижте повече в репортажа.