Днес се навършват 112 години от потъването на кораба "Титаник". В една от най-големите трагедии 20 век загиват 1 502 души, 8 от тях са от българското село Гумощник. Мъжете тръгват на гурбет за Америка и никога не се завръщат.
И до днес в селото разказват как в началото на месец април 1912 година Минко Колчев, който от години живеел в Америка, приканил брат си Пейо и братовчед си Лазар от Троянското село Гумощник, да оставят семействата си и да заминат да търсят препитание в Америка.
Пейо Колчев и Лазар Минков, заедно с още шестима жители на селото, заминават за Англия, откъдето на 10 април се качват на "Титаник" и потеглят за Съединените щати. Пътуване, от което никога не се завръщат.
"От голяма беднотия тръгват. Двамата са нямали и 19 години и тръгват. Не от добро, а от голяма бедност", разказва Ангелина Георгиева.
"Прочува се Америка, че има възможност да спечелят повече пари. В това време в Троян имало агенция, която набирала доброволци за "Титаник". Нашите хора дълго време се чудили какво да правят, взели по 30 наполеона, толкова струвала за по-бедните таксата за превоза с кораба", каза роднина на един от загиналите - Анка Чакърова.
Пред единствения у нас паметник на загиналите на "Титаник" близки почетоха паметта им. С част от парите, платени от застраховката, близки и съграждани на загиналите на "Титаник" от село Гумощник изграждат паметник, който да напомня за тях, в двора на църквата "Св. Николай".
"Правим венец с цветенца, с възпоменателно слово. Паметник "Кенотав". Извършено е символично погребение на техни вещи и дрехи, а телата им са в океана", споделя още Георгиева.
Недоимъкът, който принуждава осем млади мъже да потърсят късмета си в далечна Америка и тяхната злополучна съдба, днес събира хиляди туристи от цял свят в балканското село Гумощник.
Вижте повече в репортажа.