Държавата губи между 500 милиона и 1 милиард лева годишно от неефективно използване на горските ресурси на страната. Това показва доклад по поръчка на Асоциацията на българските ползватели на дървесина, който беше обявен на специално организирано събитие в столицата.
Данните показват, че през 2022 г. у нас са отсечени и добити 7 644 милиона куб. метра дървесина, което е много под планирания и реално възможен добив. Това са и загубени над 23 000 потенциални работни места, алармират от бранша.
Един от основните показатели, по който се залага добива на дървесина у нас и в чужбина, е т. нар. прираст. Устойчивото управление на горите предполага 75-80% добив на дървесина спрямо прираста. Това е масовата практика в Европа. В България обаче добиваме едва 50-55%, с което сме на дъното на Европа. С това се влошават горските показатели - в последните години за първи път от десетилетия насам прирастът се забавя.
На този фон, заради скъпата цена у нас, български компании от мебелната индустрия са принудени да внасят дървесина от чужбина.
Посочените пропуснати ползи са изчислени на база използване на този потенциал - добив у нас до 80% на прираста или конкретно за 2022 г. още около 3000 млн. куб. метра. Отделно добавената стойност за икономиката ни, която също е пропусната, възлиза на 260 милиона лева за конкретната година. Сметките за 2021 г. показват още по-сериозни загуби - пропуснати ползи в размер на над 1 милиард лева и повече от 30 000 работни места.
Отминалата 2023 г. е най-слабата по добив на дървесина от поне две десетилетия. За последните 12 месеца у нас са добити малко над 5 500 000 куб. метра дървесина, което е спад с 25% спрямо предходната 2022 г. и 34% на петгодишна база, 8567 в сравнение с 2018 г.
По-слаби резултати дърводобивът ни е отчел последно около 2000 година. В целия горски сектор, който включва дърводобива и преработката на дървесина, са заети близо 60 000 души, което е около 1% от общата заетост у нас, пояснява money.bg.
Този бранш осигурява работа и препитание на хора в планински и полупланински региони, където почти няма друга икономическа дейност и това е може би най-силната спирачка срещу обезлюдяването им. Работят хора с различен образователен и професионален статус - от такива с начално образование, до високо образовани инженери, дизайнери, архитекти и много други.
Знаете ли какво ще се промени, след като следващата седмица влезе в сила въздушен и морски Шенген?
Снимка: Pexels