Самотен сред седем милиарда

Склонността ни да се размножаваме съвсем скоро ще надхвърли способността ни да произвеждаме храна - и това може би ще е краят на човечеството. Тази прогноза звучи съвсем уместно в дните след раждането на седеммилиардния жител на планетата. Но всъщност преподобният Томас Малтус я прави по времето, когато населението още няма и един милиард - през 1798 година.

Малтус е енциклопедична личност - свещеник, биолог, историк, политикономист. Но известност му носи най-вече неговото “Есе върху принципите на населението”, от което е споменатата прокоба (според някои шегаджии от онази епоха преподобният с право се тревожел от пренаселването, бидейки шестото от седем деца в семейството).

После обаче индустриалната революция опровергава Малтус, като повишава драстично способността на човека да произвежда. Изхранването вече не е проблем, поне в глобален мащаб, и предупрежденията на преподобния благополучно са забравени. Досега.

ДНЕС ИМА ДОСТАТЪЧНО ОСНОВАНИЯ да започнем отново да се тревожим. Само за последните 25 години населението се е увеличило с два милиарда души - повече, отколкото е било цялото човечество през 1925. В много страни в развиващия се свят, особено в Африка, коефициентът на плодовитост чупи рекордите - на една майка се падат средно по 4, 5, 6 и дори повече деца. Вече дори фактори като глада не могат да ограничат прираста. Добър пример е Сомалия, една съсипана страна, в която отдавна вече няма държавност. Девет десети от населението гладуват, но въпреки това на семейство се падат средно по седем деца. Ако сегашните нива на раждаемост и смъртност се запазят, през следващия четвърт век населението на страната ще скочи от 10 милиона на 24 милиона души.

Една неправителствена организация изчисли наскоро, че при сегашните темпове на разможаване още през 2030 година ще ни трябва втора планета, за да можем да се изхраним.

Разбира се, има фактори, които статистиците не отчитат - напредъка на науката, подобряването на земеделието, съвсем реалните вече възможности за масово производство на синтетична храна. Проблемът е, че тези фактори, освен че осигуряват повече храна, стимулират и размножаването.  

ПРЕДИ ДА СЕ ЗАХВАНЕ С ПРОСЛОВУТАТА си фентъзи-сага “Песен за лед и огън”, американският писател Джордж Р.Р. Мартин издаде една увлекателна книжка, наречена “Пътешествията на Тъф”. Героят, планетарен еколог, се бе заел да реши проблемите с изхранването на една свръхнаселена планета, на която контролът на населението бе табу по религиозни причини (не е трудно да откриете сходствата с някои общности в съвременна Америка). Колкото повече магически решения създаваше Тъф, колкото повече манна небесна спускаше над планетата, толкова повече облекчените й жители се отдаваха на безразборно размножаване. Накрая единственият изход за еколога бе принудително да стерилизира мнозинството, за да спаси планетата.

Според много експерти въпросът сега е не дали човечеството ще бъде изправено пред подобна необходимост, а кога.

Някои страни вече се сблъскаха с нея - примерно Индия със злополучните опити за насилствена стерилизация през 70-те, проведени от Санджай Ганди, сина на Индира Ганди. Но до момента единственият мащабен, дълготраен и наистина пионерски проект за ограничаване на населението принадлежи на Китай. През този септември се навършиха 30 години от онзи партиен пленум в Пекин, на който бе обявено началото на политиката “едно дете”. Тя се прилага до днес и по всичко личи, че ще действа и в обозримо бъдеще. Единственият проблем е, че още е трудно да се каже кои от ефектите й преобладават - положителните или отрицателните.

ПОЛИТИКАТА “ЕДНО ДЕТЕ” е точно това, което намеква името й: обикновените китайски семейства имат право само на по едно дете. Според пекински учени тази мярка за последните три десетилетия е предотвратила раждането на над 400 милиона деца - повече от населенията на Бразилия и Япония, взети заедно. Ако през 60-те години на една китайка са се падали средно по шест деца, днес коефициентът е едва 1.54.

Но политиката “едно дете” далеч не обхваща всички китайци. За хората от етническите малцинства (уйгури, казахи, тибетци, монголци) ограничението не важи. В селските райони обикновено се позволяват по две деца. В големите градове по две раждания се разрешават на семейства, в които и двамата родители са били сами деца - а такива стават все повече. По груби сметки лимитът “едно дете” всъщност засяга едва 45% от китайското население.

Освен това суровостта, с която се прилага законът, не навсякъде е еднаква. В някои провинции нарушаването на забраната, тоест раждането на второ дете без разрешение, се наказва строго - примерно с уволнение от работа. Все още не е отшумял напълно скандалът в град Хунан, където местни чиновници "конфискували" бебетата на провинилите се родители и буквално ги продавали за осиновяване в чужбина. Но като цяло властите не са прекалено строги и на повечето места санкцията е само парична (от порядъка на 30 000 евро в Пекин, например), което означава, че за по-заможните китайци ограничението не е непреодолимо.

Има съвсем разбираема логика в тази частична толерантност на държавата. Наскоро The Economist изчисли, че ако политиката “едно дете” се наложи на цялата нация и се спазва строго, до 2100 година населението на страната ще се стопи от сегашните 1.33 милиарда души до по-малко от 145 милиона.

НО ДОРИ И ЧАСТИЧНОТО ОГРАНИЧАВАНЕ на раждаемостта събужда неочаквани проблеми. Логично е, че нараства делът на възрастното население - пенсионерите вече са 167 милиона души, или 12.5%. След още пет години ще са надхвърлили 200 милиона, а до средата на века, когато и последното поколение отпреди политиката “едно дете” ще се е пенсионирало, вече ще клонят към половин милиард - една трета от цялото население на страната. Подобно рязко застаряване вече е наблюдавано в някои от развитите страни, но Китай, въпреки ускорения си ръст в последните години, си остава развиваща се икономика с относително нисък стандарт. “Китайците може да се окажат първата нация, която ще остарее, преди да е забогатяла”, коментира един американски експерт по демография.

В момента един китайски пенсионер се изхранва от 5.4 работници. През 2050 съотношението вече ще е 1.6 работници към 1 пенсионер. Китайската икономика все пак има едно предимство пред европейските - тя не е застрашена от колосални дефицити в пенсионната система, просто защото в момента пенсионната система обхваща само една трета от работната ръка.

СПОРЕД НЯКОИ ПСИХОЛОЗИ политиката “едно дете” нанася щети и върху психиката, създавайки цели поколения от самотни, неуверени и в същото време крайно егоцентрични и разглезени деца. Подобни заключения няма как да подкрепят с твърди доказателства, разбира се. Но един друг ефект от ограничената раждаемост си е съвсем доказуем - нарастващата пропаст между броя на родените момичета и момчета.

В китайската култура момчетата винаги са били на почит. По традиция момичетата се женят извън къщи и се грижат за родителите на мъжа си, а не за своите собствени. В продължение на векове за китайците да имаш момче е било като да имаш пенсия за старини. В много райони и досега е така. В условията на политиката “едно дете” да ти се роди момиченце означава, че никога няма да имаш син. Добавете към това ултразвуковото сканиране, което позволява да се определи предварително полът на бебето. Резултатът: внушителен ръст на абортите, когато ембрионът е женски, и все по-нарастващо неравенство между родените момчета и момичета. Затова законът строго забранява полът да се съобщава на родителите, но лекарите и лаборантите намират как да заобиколят тази забрана - с кимане, намигване или просто с една допълнителна запетайка върху здравния картон.

В световен мащаб на 100 родени момичета се падат средно 105 момчета. В Китай след трийсет години ограничаване на раждаемостта съотношението е 100 към 120, в някои провинции - дори към 130. В резултат вече около 35 милиона жени "недостигат". През 2020 година в страната ще има около 35 милиона млади мъже, за които няма партньорки; 35 милиона души, осъдени да изживеят живота си в самота, без семейство и без деца. Какви ще са ефектите от това? Какви други неочаквани последствия може да има от най-мащабния и дързък демографски експеримент в историята? Само времето ще покаже. Но едно е сигурно: китайският опит, горчив или не, в един не чак толкова далечен ден може би ще потрябва и на всички нас.