Няма да има лидерска битка в БСП

Интервю на ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

Г-н Гълъбов, какви са очакванията ви за новата 2012?

- Минималистични. И общественото мнение, и анализаторите, и политическите партии предвиждат една преходна година, с нови изпитания и по-сериозни трудности. Заради това не очаквам бурно раздвижване в политически план, нито пък предизвикане на много дълбока криза. Но като цяло хоризонтът на общественото мнение е ясно изразено песимистичен.

Скептичните очаквания са разбираеми. Настроенията по отношение на качеството на живот, пазар на труда, както и системата за социално осигуряване са негативни.

Струва ми се, че приказването за предсрочни избори в никакъв случай не е автентично, доколкото не виждам полза от предизвикването им.

И политолози, и политици от опозицията обявиха, че има сценарий за предсрочни избори, които да се проведат евентуално по време на конгреса на БСП?

- Цяла година ще се говори за това, както през миналата се говореше, че Бойко Борисов ще се кандидатира за президент. Това обаче няма да прерасне в нещо по-сериозно от медийна дъвка.

Проблемът е, че зад всичко това стои един отровен политически цинизъм. Защото по-голямата част от политическите партии, които говорят за предсрочни избори, всъщност искат ГЕРБ да завърши мандата си. По-точно да го завърши с много сериозни трудности, да загуби обществена подкрепа и да бъде принуден да се коалира.

Конкретно БСП, тъй като няма капацитет да управлява, цели да деградира доверието към управляващата партия и да се надява тя да реализира по-лоши резултати през 2013.

Можем ли да очакваме появата на нови фигури в дясното пространство след жалките резултати на Синята коалиция на местните избори?

- Ще се появят нови политически субекти, това е напълно сигурно. Виждам ясно изразено усилие за създаване на инфраструктура за една либерална политическа формация - най-вероятно около изборните резултати на Меглена Кунева. Това според мен е същият политически инженеринг, който съществуваше досега. С други думи – партии, правени през think-tank центрове и от политически технолози, а не през представителство.

Другият процес, който е много интересен и който започна в рамките на Синята коалиция, е на вътрешна дискусия – как традиционната дясна част от българския политически спектър да се превърне в по-ефективен политически актьор.

Могат ли дискусиите около формата на Синята коалиция да включат и проекта около Кунева?

- Чуха се подобни тези, но всъщност те повтарят едни и същи партизански надежди – че избирателите послушно ще последват онези, които са направили някакъв сценарий.

Да, имаше спекулации, че новата либерална формация ще има по-скоро десен профил, че ще успее да консолидира по-високообразованите слоеве на населението, хората от големите градове и в трудоспособна възраст.

Но всъщност целият електорален ресурс на дясното е около 23-24%. Това са най-мобилните хора, със средно и по-високо образование; хора, които са предприели нещо и носят някаква отговорност за собствения си живот. Но за съжаление – а може би за щастие - няма начин всички те да се обединят под една шапка.

В партия “Атака” започна видимо неудържим разпад. Каква ще е съдбата на Сидеров?

- Съдбата на самия Сидеров не е интересен политически въпрос. Важното за мен е друго: последните избори показаха, че общият корпус на избирателите, чувствителни към подобен тип национал-популизъм, не се стеснява. Дори в известен смисъл той се разширява. Всъшност това, което се случва, е че "Атака" престава да е единственият представител на тези избиратели.

Ако сравним и съберем резултатите на Волен Сидеров с резултатите на Стефан Солаков от Националния фронт за спасение на България и с тези на ВМРО, и към това добавим още няколко периферни субекти, които успяха да генерират подобен тип подкрепа, ще видим, че този електорален сегмент се разраства до 10-12% от пълнолетното население. Просто фигурите, които го представляват, ще се променят.

Това за мен е същественият въпрос - защото през 2003 на местните избори Волен Сидеров получи хиляда и няколкостотин гласа. Той сам по себе си никога не е бил фактор. Сидеров бе поканен през 2005, за да бъде лице на предизборната коалиция “Атака”. Тя съдържаше в себе си няколко субекта, единият от които се казваше съюз “Защита”. От цялата тази “Атака” и “Защита” излезе, че Волен Сидеров е олицетворение на този вот. Но през последната година това вече не е така.

Очаквате ли битка за лидерския пост в БСП между Георги Първанов и Сергей Станишев?

- Няма да има такава битка.

Каква ще бъде ролята на Първанов в такъв случай?

- Първанов не се стреми към лидерския пост в партията. Това, което той иска, е да стане министър-председател. Според мен той ще се опита да разшири лявото, да активира онези хора, които са по-скоро със социалдемократически разбирания. Но в крайна сметка ще продължи да работи със същия контингент, с който работи и сега.

Това са хора с комунистически произход, които искат да забравят това. Те искат да се представят като социалдемократи, като леви либерали и като крупни бизнесмени. Това ще принуди БСП да се съюзи с него и на базата на този съюз да изгради собствената си политическа платформа. Не очаквам никакъв лидерски сблъсък в БСП.

Първанов вече направи опит за създаване на движение – АБВ, което не успя да се наложи.

- Това беше сондаж, който очевидно нямаше как да тръгне - най-малкото защото действащият президент няма работа при партийните боричкания. Но този сондаж беше много показателен. Той успя да мобилизира точно тези хора, за които говоря. По принцип по този начин Първанов ще търси връзка между новите олигарси и онези от комунистичедски произход, които се опитват да забравят този произход и за които БСП не е достатъчно интерактивна, модерна, европейска и перспективна партия. От тази амалгама Първанов ще се опита да направи нещо, което да е по-дясно от БСП и да изиграе ролята на необходимия партньор на социалистите. Понеже те не могат вече да си партнират с Движението за права и свободи - това би разцепило партията.

Онова, от което се плаши ръководството на БСП, е една модернизация на партията, която неминуемо ще премине по пътя на разделението – същия път, който вече извървява десницата. През последните десет години там сме свидетели на преминаване от антикомунизъм към една модерна десница, който носи тежки електорални жертви. Същото предстои и вляво.

Избирането на Сергей Станишев за президент на Партията на европейските социалисти знак ли е, че БСП е поне донякъде реформирана?

- Не. Това е част от политическата игра на европейско ниво. В крайна сметка всяко от европейските политически семейства се опитва да насърчи онези национални лидери, които имат шанс да спечелят избори или са спечелили избори. В това отношение единствената изненада е, че Станишев получи този пост, след като загуби избори  - и то ги загуби тежко. Освен това той на практика довършва мандата на предишният президент на ПЕС.

Без съмнение за България е важно, че един неин партиен лидер става и лидер на европейско политическо семейство. Но това не трябва да се надценява като жест към БСП.

Изминалата година не беше лека за ГЕРБ, на премиера му се наложи няколко пъти да тушира конфликти в кабинета си. Очаквате ли нови министерски рокади?

- Със сигурност. Кадрилът на равнище заместник-министри ще продължи. Това се превърна в стандартна практика за освежаване на някакъв вид ресорни политики. Очаквам да има и смени на министри, защото тези две години показаха, че министрите в кабинета на ГЕРБ са изцяло или единствено функция на волята на министър-председателя. Не е случайно, че в общественото мнение министрите не светят със самостоятелна светлина. Затова очаквам промени, но не и нов кабинет. Не вярвам ГЕРБ да прибегне до вариант с оставка на това правителство и съставяне на ново с премиер Бойко Борисов.

Кои ще бъдат сменените министри?

- Най-вероятно от социалните сфери, и по-скоро в ресора на Симеон Дянков, отколкото на Цветан Цветанов. Решението кой ще си отиде зависи в много по-голяма степен от остротата на социалното противопоставяне и скандалите, в които би се забъркал даден министър. Още в самото начало това беше ясно: че министрите ще си отиват не в зависимост дали са си свършили работата, а дали са предизвикали сериозно напрежение. В този смисъл е трудно да се прогнозира кои ще оцелеят и кои - не.

Как ще се отрази европейската дългова криза на социалния и политически живот в България?

- За добро или лошо, вече сме в петата година от членството си в ЕС. Въпреки това Европейският съюз не се отразява особено на живота на хората.

Смятам, че България навлиза и пребивава в тази криза в сравнително добро европейско състояние и в сравнително лошо национално. С други думи, България стои добре сред другите европейски държави, на фона на общите макроикономически показатели. Но, от друга страна, не усещам тяга за реализиране на максималните й ресурси – тъй като България има възможности за икономически напредък и развитие, но те остават до голяма степен парцелирани и зависими от дискретни мрежи на влияние и корупционна зависимост. Поне засега няма сигурен път, по който този икономически потенциал би могъл да започне да се реализира. Липсва ни истинската политика, която да мобилизира тези части на икономически и социални ресурси и да сглоби от тях нещо общо и целенасочено.