Повече от 300 години часовникът на старата кула в Пещера буди жителите на родопското градче. Втората по възраст в България - кулата се превръща в един от символите на Пещера, като днес е с важно значение за местните и развитието на регионалния туризъм.
През миналата година Сахата, както местните наричат кулата, бе реставрирана, а часовниковият механизъм - подменен с електронен. Името идва от турски, което буквално означава часовник. Преди много години камбаната на часовника е служела за регулиране на стопанския живот.
"Да поставят началото и края на работния ден на занаятчиите в работилниците и на дюкяните. Всички трябвало да отварят в едно и също време и да затварят в едно и също време. И звънът на камбанката е служил за това", каза уредникът в Исторически музей – Пещера Георги Шопов.
"Сахата е символ и на етническата толерантност, която пещерци са доказали, че имат в годините.
"Само на стотина метра от тази кула съвместно съжителстват през вековете един християнски храм и една мюсюлманска джамия, и разбира се - Сахата, който отмервал толерантността на времето. С това Пещера се различава от другите градове. С пословичната наша етническа и религиозна толерантност", коментира Димитър Павлов от община Пещера.
Часовниковата кула е изоставена след Освобождението, а механизмът - откраднат. Впоследствие е реставрирана през 70-те години на миналия век. Дълги години до смъртта си за поддръжката на Сахата се е грижел дядо Халил. Сега това прави неговата съпруга, която в Пещера наричат "Пазителката на часовниковата кула".
88-годишната жена се грижи районът около кулата винаги да е почистен и пази Сахата от вандали. За баба Силвие Гаджанакова това е гордост.
През миналата година кулата е цялостно обновена, като е запазен максимално автентичният ѝ вид. Така Сахата ще остане сред символите в Пещера и за бъдещите поколения.
Вижте повече в репортажа.