Кризата, започнала през 2007, не може да намери своето разрешение и 2012 ще е поредната година, в която икономическите проблеми ще продължат. Еврозоната е поставена под сериозно напрежение и почти не минава ден, без да се появи поредният сценарий как точно ще се разпадне и какви ще са последиците. Тази възможност не трябва да се пренебрегва, но е ясно, че страните от eврозоната ще положат големи усилия това да не се случи. На срещата на Европейския съвет през декември беше предложен и нов фискален договор, който да гарантира дисциплина и да се опита да възвърне доверието на пазарите и икономическите агенти, че правителствата могат да се справят със ситуацията.
ОСНОВНАТА ДВИЖЕЩА СИЛА за създаването на този договор е Германия, която се опитва да наложи политически контрол върху процеса на спасяване на еврозоната. Германското правителство не допусна огромни бюджетни дефицити през кризисните години (3% през 2009 и 3.3% през 2010) и често бе критикувано от останалите страни, че не харчи достатъчно, за да стимулира вътрешното търсене и да смекчи рецесията. Германия си изгради образ на дисциплинирана икономика, която въведе фискални правила в конституцията си и сега настоява това да се случи и в останалите страни от ЕС. Не трябва обаче да забравяме, че тези правила не са действали все още, не са проверени на практика в ситуация, която може да доведе до тяхното нарушаване. Това е и основният проблем – дори и да са написани на хартия, дали ще се прилагат и кой ще гарантира тяхното прилагане? При подобни обстоятелства винаги се оставят „вратички” – клаузи за изход или временно неспазване на правилата. Тези клаузи позволяват гъвкавост, но намаляват доверието в правилата, особено ако изключенията се случват често. Което ни води до най-любопитния въпрос: наистина ли Германия е толкова дисциплинирана, или само така изглежда?
ПАКТЪТ ЗА СТАБИЛНОСТ И РАСТЕЖ трябваше да гарантира фискална дисциплина и да налага санкции при нарушаване на критериите от Маастрихт за дълг и дефицит. Но Германия и Франция бяха сред първите страни, които трябваше да бъдат санкционирани. Благодарение на големия брой гласове, с които разполагат в процеса на вземане на решения на ниво ЕС, те блокираха наказанията. Това беше сериозен удар върху дисциплиниращата роля на Пакта и на практика я обезсмисли. Правилата ги имаше разписани, но не се спазваха. В случай на нарушаване се провеждаха дълги дискусии, които завършваха с компромисно решение. А за да се стигне дотам, страните често се позоваваха именно на нарушаването на Пакта от Германия и Франция. За да се избегнат подобни ситуации, сега се предлага автоматично налагане на санкции в новия договор. Предстои да видим дали предложението ще бъде прието и как ще работи.
Друг основен проблем, който доведе и до настоящата кризисна ситуация, е неспазването на критерия правителственият дълг да не надвишава 60% от БВП. Нарушаването на този критерий също би трябвало да доведе до стартиране на процедура по свръхдефицит (Excessive Deficit Procedure), но това така и не се е случвало и това правило не е работило. Нещо повече, средното равнище на правителствения дълг в еврозоната от 1999 (тоест при създаването й) до сега винаги е било над 60% от БВП. Еврозоната през цялото си съществуване е нарушавала това правило. „Дисциплинираната” и „дисциплиниращата” Германия се оказва нарушител през почти целия период, с изключение единствено на 2000 и 2001, но и тогава е много близо до границата (59.7% и 58.8% съответно). В момента правителственият дълг на Германия надхвърля значително критерия и е над 80% от БВП.
ИМА И ДРУГО: ГЕРМАНИЯ ДОПРИНЕСЕ значително за увеличаване на моралния риск в два епизода от кризата, което също поставя под съмнение нейната дисциплинираност.
Първият епизод, за който ще спомена, беше в началото на октомври 2008. Фалитът на Lehman Brothers и проблемите в редица големи европейски банки поставиха началото на нов етап от кризата, като предизвикаха сериозни разтърсвания на паричните пазари. Доверието между институциите във финансовата система сериозно намаля и „заразата” се пренесе в реалната икономика. Последва силен спад на БВП през 2009.
В началото на октомври 2008 две страни обявиха неограничена защита на депозитите в банковите си системи. Обикновено системите за гарантиране на депозитите защитават вложителите до определена сума. Пълната гаранция (100%) демотивира вложителите да избират стабилни банки за своите вложения и по този начин увеличава значително моралния риск (moral hazard). Първата страна беше Ейре, която не оказа влияние върху останалите. Но втората беше Германия, чието правителство обеща, че никой вложител няма да загуби своите спестявания. Това предизвика незабавна реакция и изтичане на капитали от страни, които имаха ограничени гаранции, като една от тях беше Гърция. Електронното банкиране позволява само с едно натискане на клавиш капитали да се трансферират в банки в други страни, като по този начин намаляват сериозно ликвидността в местната система и предизвикват икономически проблеми. Това решение на Германия предизвика извънредни срещи в европейските институции и беше първият много сериозен импулс в посока координиране на политиките и опит за изработване на общ подход за адресиране на кризата. В резултат на тази стъпка, страните-членки се договориха за единен таван на гарантираните депозити за целия ЕС от 100 хил. евро. Така се наруши едно от основните правила за управление на системния риск – да се гарантират малки по обем депозити, за да може вложителите да не избират банки с рисково поведение. Граница от 100 000 евро за българската система е наистина много висока и обхваща много голям процент от всички депозити.
ВТОРИЯТ ЕПИЗОД СЕ РАЗИГРА в края на октомври 2011, когато, под натиска на Германия, частните кредитори бяха включени в схемата за намаляване на гръцкия дълг с 50%. Това предизвика незабавна реакция на пазарите, които загубиха окончателно своето доверие в ДЦК като безрисково вложение. Този ход ще има дългосрочни последици за пазара на държавен дълг и неслучайно в седмиците след това като сериозен негов купувач се прояви ЕЦБ. Държавните ценни книжа се разглеждат вече като рисково вложение, което прави обслужването на дълговете по-скъпо и трудно ще се възстанови доверието в тях.
За да се възвърне доверието, са необходими решителни структурни реформи в икономиките от ЕС. Правителствата трябва да разглеждат бюджетните дефицити като изключение, като ги позволяват само във времена на сериозен спад на БВП и бюджетните приходи. Във фискалните им стратегии трябва да залегнат излишъците и балансираните бюджети като основно състояние на публичните финанси. Тези стратегии трябва да се прилагат на практика в продължителен период от време, за да се покаже, че работят. За това е нужна сериозна воля и истинска дисциплина – "германска" дисциплина, ако предпочитате.
* ПЕТЪР ЧОБАНОВ е икономист, доктор по финанси и преподавател в УНСС. Бил е председател на Комисията за финансов надзор и изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози.