Трите парламентарни комисии по бюджет, здравеопазване и социална политика одобриха на първо четене държавния бюджет за 2015 година, както и бюджетите на НЗОК и Държавното обществено осигуряване, предаде Investor.bg. Основните параметри в Бюджет 2015 се запазват, както са одобрени от МС на 1 декември.
Проектът за бюджет за 2015г. предвижда дефицит до 3% от БВП и забавяне на темпа на икономически растеж до 0,8%. Планира се увеличение на пенсиите с 1,9% от 1 юли по швейцарското правило и увеличение на максималния осигурителен доход на 2600 лв. Не се предвижда изменение на данъците.
Депутатите от комисиите приеха и текстовете на най-проблемните въпроси за вдигането на пенсионната възраст с по 4 месеца годишно и за увеличението на минималната работна заплата, но е възможно те да претърпят промени преди второто четене.
В понеделник правителството прие поетапно увеличение на МРЗ още от 1 януари 2015 година. Предвижда се от началото на следващата година минималното заплащане да се увеличи с 20 лева до 360 лева, а от 1 юли - с още 20 лева до 380 лв.
Синдикатите и работодателите, които имат възражения по тези точки, изразиха очакване, че дискусиите в пленарна зала ще доведат до промени преди второто четене на проектодокументите.
В уводните си изказвания по представянето на проекта за държавен бюджет за догодина финансовият министър Владислав Горанов посочи, че заложените параметри връщат финансовата стабилност в държавата със заложения дефицит до 3%.
Горанов каза още, че в разговори с ЕК е получил уверението на комисията, че ако страната ни покаже, че свръхдефицитът от тази година не минава границата от 3,5%, няма да стартира наказателна процедура срещу страната. Комисията ще го отчете като еднократно явление, предизвикано от неочаквани дисбаланси, каза министърът.
Той посочи, че с Бюджет 2015 поема ангажимент, че дефицитът няма да надмине 3 процента от БВП, както и че няма да се налага актуализация на бюджета, както се случи през тази година.
По думите му бюджетът за следващата година, както е одобрен от кабинета, гарантира още, че държавата ще бъде коректен платец и има готовност да се разплатят направените разходи по оперативните програми за околна среда и регионално развитие. „Има механизъм за авансово усвояване по оперативните програми, за да се влива в икономиката свеж ресурс от еврофондовете, защото нямаме право на загуба на ресурс“, каза финансовият министър.
В отговор на питане от страна на бившия финансов министър Петър Чобанов Горанов обясни как ще се харчи заложеният нов дълг от 8,1 млрд. лева – с част от средствата ще се покрие планираният дефицит, както и краткосрочният емитиран дълг от края на тази година и дългът на страната ни към ЕИБ за платени проекти по еврофондовете. Заложен е и буфер.