Бъдещето на Държавната консолидационна компания е отново на фокус. След редица скандали, сензационни новини за възнагражденията, които взимат служителите и данни за корупция и злоупотреби, финансовото министерство отново ще опита да прекрои ДКК.
Този път управляващите са решени, ако не да я преструктурират, дори да я закрият. Гигантското дружество обединява изключително печеливши държавни предприятия. Общият му капитал е близо 2 милиарда лева.
През лятото на 2018 г. третият кабинет на Борисов разписва чек за 500 млн. лв. за възлагането на ремонта на над 400 опасни язовира. Впоследствие се теглят още 130 млн. лв. заем от ББР и така сумата набъбва до 630 млн. лв.
Проверката, извършена от тогавашния икономически министър Кирил Петков, разкрива истинската картина – безстопанственост и заобикаляне на закона. През август миналата година министърът на икономиката Богдан Богданов обяви, че държавата е похарчила близо 600 млн. лв. за ремонт на язовири, които така и не са завършени. Затова е отстранен и директорът на компанията. А скандалът разкрива и парите, под които шефът на ДКК се разписва всеки месец - 14 хил. лв.
Отстраненият директор Венцислав Димитров тогава заяви пред "Новините ON AIR", че заплатите са такива, каквито законът предвижда. Само преди два месеца стана ясно, че ДКК е изгубила на първа инстанция дело за 75 млн. лева. А само преди няколко дни дружеството възстанови 45 млн. лв. по сметката си.
Министър Богданов припомни, че целта, с която е създадена ДКК, е била държавата да обедини дружества с миноритарен дял, които да могат да бъдат продадени. Тя обаче се оказала непостижима. Напротив, ДКК отваря широко поле за възлагане и превъзлагане между държавни предприятия. Затова сега държавата предвижда друго - предприятията от ДКК да бъдат фокусирани в четири индустрии - чисти технологии и кръгова икономика, отбранителна и аерокосмическа индустрия, хранителни и биотехнологии, критични минерали, метали и суровини.
Вижте повече в репортажа на Алекс Христов.