Пет за четири

Не разбирам от нумерология, но май четворката не е блестящо число. А тази година беше четворка: 2+0+1+1 = 4.

ЧЕТВОРКАТА БИЛА МАГИЧЕСКА (то кое ли число не е?) и означавала квадрат, дом, ограда, дисциплина, постоянство, строеж, строител, сигурност, просперитет, работа, Майката земя. В година Четири нещата щели да се нормализират; хората щели да изтрезнеят. Е, как да вярваш на нумерологията, като бе предписала на 2011 година всичко онова, което тя не беше?

Каква „ограда”, като вековните огради в Арабския свят паднаха? Арабската пролет разклати света. Срутиха се Бен Али и Мубарак; загина Муамар Кадафи, убиха Осама Бин Ладен. Тунис избра умерения ислям, в Сирия загиват хора, Египет се преобърна, Либия вече е друга държава, в Саудитска Арабия жените могат да гласуват, Бахрейн, Йемен... А и на други места по света - от Албания, през Русия, та до Китай - заговориха за „арабски” сценарий.

Какъв „просперитет”, когато в горещото лято на 2011 година икономическата криза удари отново? И каква „сигурност”, за Бога? След всичко, което се случи и предстои да се случи с Гърция, а може би и с Италия, Испания, Португалия, човек би помислил, че числата имат някакво свое собствено извратено чувство за хумор. Защото нищо не се нормализира и никой не изтрезня. Напротив - това беше годината, в която светът се уплаши от промените, а Европа се уплаши от чужденците, от кризата и от самата себе си.

„ДИСЦИПЛИНА” НЯМАШЕ, особено финансова: еврото беше поставено под нечувана заплаха. „Работа” също нямаше – доскоро главно в САЩ, а вече и в Западна Европа, където се появи цяло поколение от безработни. В Испания нарекоха поредното изгубено поколение „ni-ni” – “нито – нито”; нито учат, нито работят. Учене, работа, дом – дори и да започнат да учат и работят, те няма да притежават и половината, което имаха бащите им.

Колкото до Майката Земя, тя приветства своя седеммилиарден жител. Макар че думата „приветства” не е съвсем точна: ООН сякаш обявяваше погребение. Да те побият тръпки: дали не беше прав навремето преподобният Малтус, че планетата рано или късно ще се огъне под напращялото човечество?

По навик погледнах какво съм написал точно преди една година на същото място по същата тема. Писал съм за сбъднатите и несбъднатите прогнози – пак моите собствени. Не съвсем умно съм се шегувал с декември 2011: „пак ще се отдадем на безумни занимания – като например прогнозирането на следващата година. Ще бъде забавно, защото, както е известно, през 2012 ни чака краят на света”. Ето, виждате ли как една сигурна прогноза може да звучи смешно? За милиони хора от Гърция до Тунис, от Кайро до Барселона, от Лампедуза до Хомс краят на света е по-скоро в близкото минало, отколкото в близкото бъдеще.

Междувременно, в Англия един вестник затвори завинаги след дяволското разкритие, че „жълтите” журналисти са подслушвали дори мъртвите: може би краят на света е краят на морала. „Журналистиката все повече ще остава без журналисти”, съм написал преди година – но едва ли съм имал предвид точно това. Вижте обаче друга моя мисъл от декември 2010: „Неочакваното ще стане всекидневие; виртуалното ще стане реално; необичайните събития ще се сгъстят във времето”. Тъкмо такава буря се разрази през отиващата си година.

ШОКИРАНИ ОТ ТАЗИ БУРЯ, балканците дори не въздъхнаха облекчено покрай 20-ата годишнина от началото на югославските войни. От кризата забравихме дори войната. Краят на света не е прогноза, а отчет за 2011.

Но все пак не напълно. Да отдадем почит на търпението, постоянството и градежа. В тази година на хаоса имаше учудващо много хора и процеси, които се подчиниха на реда и дисциплината на четворката.

Ще се изненадате, ако научите, колко лидери бяха преизбрани или продължиха пътя си нагоре през 2011: Реджеп Тайип Ердоган спечели трети пореден мандат и не изпусна кормилото на Турция. Полският премиер Доналд Туск също беше изненадващо преизбран; демократите в Албания удържаха властта и дори спечелиха местните избори. Владимир Путин и Дмитрий Медведев очаквано се разбраха – тъкмо когато много наблюдавали бяха склонни вече да обърнат очакванията. Въпреки кризата, ГЕРБ и Бойко Борисов получиха бонус на изборите в България.

ПЛЮСЪТ СЕ ОПИТВА ДА УРАВНОВЕСИ няколко минуси. Успява ли? Едва ли. Всичко се променя с такава главоломна скорост, че не знаеш какво те чака зад ъгъла. Страх ме е да прогнозирам, дори да погледна какво казва нумерологията за 2012. Петицата, и тя магическо число била... Абе направо не ми се говори.

Ако ви интересува, през 2011 си загубих портфейла, счупих си крака и ми откраднаха телефона. Но изключим ли дребните неприятности, шоуто беше приятно за гледане. Арабският свят се обнови, жълтият балон в Англия се спука, еврото оцеля и светът се забърза.

Погледната така, 2012 няма да ни изненада особено – освен, евентуално, с края на света.