Бъдещето чупи розовите очила

Пссстт!

Чувате ли? Това е звукът от поредния пукащ се балон. Още едно предсказание отива на бунището. Но опитите да погледнем в бъдещето едва ли някога ще престанат.

Лично за мен предсказанията и прогнозите са нещо изключително любопитно – по няколко причини.

Първо: много искам да знам какво ме очаква – утре или след една седмица.

Освен това повечето от нещата, които ще определят нашето ежедневие след десет години, още отсега са видими за онези, които са надарени с малко по-чувствителни сетива, по-пъргав и комбинативен ум.

И, не на последно място: способността да се предвижда бъдещето оформя онзи талант, който Джон Пиърпойнт Морган нарича „изкуството да се правят пари”.

САМИЯТ ТОЙ МНОГО ДОБРЕ ЗНАЕЛ как да го използва.В навечерието на Гражданската война Морган изчислил, че си струва да се освободи от военна служба, като заплати огромната сума от 300 долара ($400 000 днес). Прогнозирайки, че желязото ще поскъпне драстично, Морган разработил финансова схема, известна като „Аферата с карабините Хол”. Той купувал от правителството дефектни карабини от арсенала в Ню Йорк по 3.50 долара парчето, след което ги продавал на правителствената армия във Вирджиния като нови, по 22 долара. По този начин, докато връстниците му воювали и загивали в Гражданската война, Морган спечелил 92 426 долара (или близо $100 млн. в съвременен еквивалент). При това той продавал пушките „в аванс” – тоест, преди още да ги притежава. Така на практика правителството финансирало и покупката, и продажбата със свои пари, а Морган прибирал в джоба си разликата от 18.5 долара на пушка.

Който не притежава този талант към фючърсни сделки, постъпва като индианците от племето Алгонкин, които продали на 24 май 1626 година целия остров Манхатън за 60 гулдена ($1000 по днешни цени). Четири века по-късно един квадратен метър в Манхатън струва толкова, колкото повечето хора изкарват за цял живот.

Както е казал Сенека преди две хилядолетия, „Ще дойде време, когато ще се учудваме как не сме знаели толкова очевидни неща”.

ПРЕЗ 1958 ГОДИНА ИЗВЕСТНИЯТ АМЕРИКАНСКИ СОЦИОЛОГ Джеймс Стонтън публикувал в списание Journal of sociology резултатите от свое изследване, в което анализирал обстоятелствата около 200 железопътни и 50 самолетни катастрофи.

Той разгледал взаимната връзка между три фактора: броя на засегнатите от катастрофите хора, броя на загиналите и капацитета на транспортните средства. След това сравнил тези данни с аналогични влакове и самолети, които не са катастрофирали по същите маршрути.

Оказало се, че при всички катастрофи транспортните средства били запълнени средно най-много до 61 процента, а всички благополучно завършили пътувания били запълнени най-малко на 76%. Разликата била 15%! Според Стонтън това е доста сериозен аргумент в подкрепа на неговата теория – а именно, че хората, които подсъзнателно умеят да предусещат бъдещето, просто не са се качили на обречените превозни средства. Само едно сравнение: самолетите, отвлечени от терористите на 11 септември 2001, до един били запълнени под 50 процента!

След като през 70-те се появили първите по-мощни компютри, те потвърдили някои от изчисленията на Стонтън. Причините за незапълнените места във влаковете и самолетите се оказали най-различни: някои пътници просто закъснели за пътуването, други внезапно получили здравословни кризи, на трети се наложило да презаверят билетите си заради нещастни случаи с близки... Според Стонтън ги обединявала онази загадъчна способност да предугаждат бъдещето.

След смъртта на социолога по теорията му се запалил писателят Стивън Кинг. Това станало в един трагичен ден, когато самолет на Magestic Airlines се разбил на летище Логън в Бостън и всичките 94 души на борда загинали. „След като нещата се поуталожиха, позвъних в офиса на авиокомпанията”, споделя в едно интервю Кинг. „Представих се като журналист и казах, че искам да напиша статия за катастрофата. Затова ги помолих да ми кажат средно по колко пътници закъсняват  за полета по линията Денвър-Бостън. Отговориха ми, че не са имали случай повече от трима души да пропуснат пътуването си. Но при злополучния рейс цели 15 души са се отказали да пътуват... Значи заглавието „Самолетната катастрофа на летище Логън уби 94 души” би звучало по-интригуващо, ако звучеше така: „31 души се спасиха от смърт при самолетна катастрофа”, заключва Стивън Кинг. Той е убеден, че шестото чувство съществува. Но то действа, само когато спасява човешкия живот. И е безсилно тогава, когато са замесени алчността и лакомията.

ЕТО ВИ НЯКОЛКО ЗНАКОВИ ПРОГНОЗИ в подкрепа на тази теза.

Ървинг Фишър е един от най-знаменитите икономисти на ХХ век. Самият Милтън Фридмън го нарича „най-големият икономист, който е раждала Америка”. Но дори такъв гениален ум като Фишър три дни преди  краха на Уолстрийт през октомври 1929  направи прогноза, която след това срина цялата му кариера: „Курсовете на акциите, както изглежда, са достигнали трайно високо ниво”.

За съжаление подобни грешки са ежедневие. Понякога те имат изключително печални последици. Като например прогнозата на Мао Дзедун, че Китай може за десет години да изпревари чрез „големия скок напред” Великобритания по добив на стомана. След което заповядва на всяко китайско семейство да лее стомана в задния си двор. Прогнозата на Мао се оказва погрешна, което коства живота на 14 милиона китайци според официалните данни на Пекин. Според западни източници жертвите на предизвикания от нелепия индустриален устрем глад са между 26 и 40 милиона.

Бъдещето винаги е около нас, но успешните предсказания са нещо изключително трудно. Което обобщава втората причина защо харесвам прогнозите: много е забавно да наблюдаваш колко по-различен е светът от това, което някой някога е предсказал. Великият лорд Келвин през 1899 в едно изречение прави три фатално погрешни прогнози: радиото няма бъдеще, не е възможно да летят машини, по-тежки от въздуха, а рентгеновите лъчи ще се бъдат доказани като измама.

ВЪВ ВИКТОРИАНСКА АНГЛИЯ ИМАЛО любопитна практика като застраховка срещу пророци, вещаещи края на света. Преди да публикуват гаданията си, те трябвало да завещаят цялото си имущество безвъзмездно за благотвортелни цели - считано от следващия ден след тяхната прогноза! Лично на мен ми се струва справедливо: щом някой е сигурен в идването на Апокалипсиса, едва ли ще се нуждае от пералнята и микровълновата си печка на другия ден.

Ако всички гадатели, повтарящи предсказанията от календара на маите за 21 декември 2012, трябваше да направят адекватен залог от цялото си имущество и състояние,  може би щяхме да си спестим доста нелепици и абсурди. Защото, ако сумираме всичките апокалиптични пророци, излиза, че краят на света би трябвало да е настъпил вече 242 пъти. Опитът ни е научил, че бъдещето рядко се оказва такова, каквото очакваме. Дори когато се казае за нещо толкова безобидно като прогнозата за времето.

Разбира се, понякога и чистата интуиция дава изумителни резултати. Аристотел още през 330 година пр. Хр. предположил, че пчелите използват своя „въздушен танц”, за да координират действията си. Цели двайсет и два века по-късно науката напреднала дотолкова, че да докаже тази догадка (Карл фон Фриш го стори през 1973 и получи Нобелова награда).

В много други случаи интуитивните усещания нямат тази завидна съдба.

През 1959 година шефът на пощите в САЩ Артър Съмърфийлд предсказал, че „човечеството стои на прага на ракетната поща”. След изстрелването на руския „Спутник” Съмърфийлд отговорил със свой проект: американският военен кораб USS Barbaro изстрелял крилата ракета, която била натъпкана с пощенски картички с поздравления до членовете на американското правителство. Ракетата прелетяла за 22 минути разстоянието между Флорида и военновъздушната база Едуардс край Вашингтон. Това обаче се оказал не само първият, но и последният ракетен пощенски полет.

ОЩЕ ПО-АБСУРДНО ЗВУЧАТ ПРОГНОЗИТЕ на компютърните експерти от средата на миналия век. През 1949 научното списание Popular Mechanics прогнозира мрачно бъдеще за прототипа на компютрите - ENIAC: „Той тежи 30 тона, а в корпуса си крие 18000 електронни лампи. Този гигант може да извършва до 5000 операции в секунда. Но за да имат бъдеще и практическо приложение, компютрите трябва да тежат най-много 1.5 тона и да крият максимум 1000 лампи”.

Президентът на компанията Digital Equipment Corp. Кен Олсън казва през 1977: „Няма нито една причина някой да иска да има компютър у дома". По-рано, през 1943, създателят на корпорация IBM Томас Уотсън прогнозира: „В целия свят ще има пазар за най-много пет компютъра". През 1968 синът му Томас Уотсън-младши повтаря баща си и коментира така появата на микропроцесора: „За какво може да ни послужи това изобретение?”.

Малко по-късно Бил Гейтс също се изказва компетентно по въпроса за бъдещето на компютрите: „Памет от 640 килобайта ще стигне за всичко”. В момента пиша тези редове с 9831 пъти по-мощен компютър и той постоянно ме ядосва, защото все си мисля, че паметта от 6GB (или точно 6291456 килобайта) не е достатъчна за това, което искам да направя.

През 1916 британският маршал Дъглас Хейг коментирал така появата на първите танкове: „Предложението да заменим кавалерията с железни каруци е абсурдно и лично на мен ми намирисва на държавна измяна”.

Знаменитият изобретател Томас Едисън също нямал особено високо мнение за своя конкурент Джордж Уестингхаус. Той използвал всяка възможност, за да се подиграва на неговото изобретение – променливия ток. „Моята прогноза е, че променливият ток никога няма да намери приложение”. И препоръчвал само своя любим прав ток.   

Не по-ласкави били отзивите на друг изобретател – инженер Вилхелм Сименс – за създадената от Едисън електрическа крушка. През 1880 Сименс казал: „Подобни „поразителни” открития заслужават само порицание, защото те са недостойни да се наричат наука и по всякакъв начин пречат на прогреса”. Двайсет години по-късно лично Сименс създава една от първите в Европа компании за производство на електрически крушки - Osram.

ДОРИ ГЕНИАЛНИ ФИЗИЦИ КАТО АЛБЕРТ АЙНЩАЙН и Ърнест Ръдърфорд не успели да прогнозират бъдещето на атомната енергия. Ръдърфорд, който първи съумял да осъществи деление на атомното ядро, казал по повод на постижението си: „Получаването на ядрена енергия по този начин е доста безперспективно занятие. Всеки, който планира да направи нещо подобно, гради неосъществими фантазии”. Великият Айнщайн също не останал по-назад: „Няма дори най-малък признак, че контролираният разпад на атомното ядре някога ще стане достъпен”.

През 1955 критиката се превърнала в еуфория. Директорът на Американския институт за производство на бойлери и радиатари Робърт Фери казал: „Напълно реално е да очакваме комбинирането на атомния реактор с битовия нагревател. Това е само въпрос на дизайн, материали и защита. Тази система ще бъде в състояние да нагрява и охлажда нашите домове, а също и да топи снега по тротоарите. При това един-единствен изотопен заряд ще стига за 6 години, а самият заряд няма да струва повече от 300 долара".

Колкото до икономическите прогнози, дори не е нужно да се връщаме толкова назад, за да открием забавни нелепости. Списание BusinessWeek всяка година посвещава последния си брой на прогнозите за развитието на световната икономика през следващата. Спомням си как на 20 декември 2007 с интерес прочетох анализа на шестима от най-добрите експерти на Уолстрийт, които прогнозираха как ще се движи индексът Dow Jones в края на 2008. До един бяха категорични, че той ще е над 14 000 пункта:

- Бърни Шефър, от Schaeffer’s Investment Research: 15 300

- Дейвид Бианко, UBS Investment Research: 15 250

- Тобиас Левкович, Citigroup: 15 100

- Лио Гроховски, BNY Mellon Wealth Management: 14 800

- Томас Макманъс, Banc of America Securities: 14 700

- Уилям Грайнер, UMB Financial: 14 400

Чест прави на изданието, че по-късно специално информира читателите си за грешката на експертите в специална рубрика, озаглавена „Нашите несбъднали се прогнози”. Там бе записано, че на 31 декември 2008 индексът Dow Jones е далеч под очакваните стойности и завършва годината на нива от 8776 пункта – тоест около 40% по-ниско от прогнозите на най-големите борсови експерти.

ИСКАТЕ ЛИ ОЩЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА? Ето ви го и неподражаемия д-р Нуриел Рубини, професор от Нюйоркския университет, който се прочу с това, че предсказа настъпването на ипотечната криза и последвалата световна рецесия.

Но умишлено се пропускат някои други негови прогнози. През декември 2008 списание Fortune го помоли да направи прогноза за икономиката през 2009. Рубини е известен с песимизма си и не случайно го наричат д-р Обреченост (Dr. Doom). Ето какво казва той: „През следващите 12 месеца аз бих отбягвал рискови активи. Бих отбягвал и фондовия пазар. Бих стоял настрана и от суровините. Бих стоял настрана от кредити - както високодоходни, така и високопроцентни. Аз бих останал при кешовите или кешово-подобните инструменти като краткосрочните или дългосрочните правителствени облигации. По-добре е да останете при ниските печалби,отколкото да загубите  50% от състоянието си”.

Всъщност реално прогнозите му се оказаха пълен крах: активите, за които Рубини предупреждава инвеститорите, през същата година имаха рекордна двуцифрена възвръщаемост. А препоръчваните от него инвестиции донесоха доста главоболия на двата най-големи фонда, търгуващи с правителствени облигации. Vanguard Short-Term Treasury Fund регистрира нищожна възвръщаемост от 1.4%, а Vanguard Long-Term Treasury Fund преглътна загуба от цели 12.1%.

След като се пенсионира, легендарният анализатор от Merrill Lynch Боб Фарел публикува своите 10 златни правила за инвестиране. Предпоследното от тях гласи: „Когато всички експерти и прогнози са единодушни – ще се случи нещо друго”.

Така че винаги бъдете нащрек с прогнозите. Включително и с моите. И се пазете от „експерти”, които са много убедителни в предсказанията си. Ако си направите труда малко да се поровите в биографиите им, ще откриете поне половин дузина причини, за да не им  вярвате. Не забравяйте думите на Джон Мейнард Кейнс, „Пазарът може да остане ирационален по-дълго, отколкото някои от нас могат да останат платежноспособни”.