Най-мащабната дейност на църквата в затворите в страната е в Стара Загора. А един свещеник посвещава живота си именно на служението с лишените от свобода.
Първа служба зад решетките още преди 1944 г. След нея религията става "несимпатична" и мястото за уединение с Бога се превръща в килии за осъдените на смърт. През 1994 година на Гергьовден митрополит Панкратий освещава нов параклис.
Започва ежеседмично служение. Първата литургия е на 2 юни, а работата с лишените от свобода е поверена на отец Йордан Карагеоргиев, който дотогава е журналист.
"С годините като млад духовник ми беше по-лесно. Нещата бяха черни и бели. В един момент започваш да преоткриваш едни пластове в човешката душа, които иначе, както казваме тук в затвора, трудно се улавят. Тук има много стойностни хора. Каквото и както да прозвучи, тук понякога има много повече достойнство и принципност, отколкото когато излезем навън", каза отец Йордан Карагеоргиев.
Желаещите не могат да бъдат обхванати и за целта се построяват още два параклиса в помощното стопанство. Оказва се, че и те не са достатъчни. Така през първите години на новия век се изгражда най-големият храм в местата за лишаване от свобода, направен по всички канони, носещ името на св. Николай Мирликийски Чудотворец.
През годините над 2000 човека са приели Свето Кръщение, а в храма започват първите венчавки на лишените от свобода.
Вижте повече в репортажа на Благовест Илиев.