През XV век албанският феодал Лека Дукагини въвел един знаменит Морален кодекс, който в някои части на страната е валиден и днес. Според него "кръв се измива с кръв", и за кръвнина няма давност. Поради тази причина в Албания има хора, чието единствено занимание е това – да бъдат медиатори между враждуващите фамилии (без кой знае колко голям успех).
В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СЕ ДОКАРАХМЕ до същото положение - да търсим МВФ за медиатор на европейските проблеми. Какви са проблемите? Преди всичко това, че вече 13 години има еврозона и разумни ограничения за бюджетните дефицити и нивата на дълга спрямо БВП. Но също така през тези 13 години има и свръхзаплатени еврочиновници в Европейския съюз и Европейската комисия, които не вземат никакви мерки, за да накажат нарушителите на тези ограничения. Дори фалиралата Гърция не могат да вкарат в пътя и заради това вкараха и там медиатор – Международния валутен фонд - за да има кой да е лошият. И за да не се падне тази роля на ЕС. Защото ЕС е демократичен и зачита човешките права на европейците. В същото време в Африка има деца, които умират, защото нямат прясна вода. А в Гърция се вайкат, че им намалили пенсиите от 850 на 700 евро. Никой не пита как нашите български бащи, майки, баби и дядовци оцеляваха през 1996-97 година с по 5 долара на месец? Понякога се чудя има ли изобщо български политици в европарламента? Не - има партийни пратеници и получатели на заплати.
НО ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ТЕМАТА. ЕС не е в състояние да се справи с Гърция, та камо ли с европейската дългова криза. Но и сега не са виновни еврочиновниците. За неуспеха на фискалния съюз има нов виновник – Великобритания. Лошите британци дори не искат да внесат своите 25 милиарда евро лепта към МВФ, и по този начин да покажат, че милеят за ЕС. Истината е, че договорените средства за МВФ за момента едва достигат 150 милиарда, така че колкото и да би внесло правителството на Дейвид Камерън, пак нямаше да стигне за допълване на разликата до необходимите 200 милиарда. Нито пък това би прикрило очевадния разлом в общността.
Разломът е политически и конструктивен - или обратното. Всички играят една и съща игра – на силните национални лидери и слабите европейски. Онези, които са начело на ЕС - Ромпой, Аштън, Барозу – са на практика невидими. Такъв е замисълът.
ПО СЪЩИЯ НАЧИН СТОЯТ НЕЩАТА В ООН. За първия половин век след основаването си през 1945 организацията успя да осъществи една-единствена оторизирана и след това пропусната от Съвета за сигурност акция – в защита на Кувейт от иракската окупация. Всички останали опити за международни действия неизменно се разбиваха в този съвет.
Затова и за лидери на ООН се избират хора от страни, които могат без последствия да бъдат бламирани до сто и едно и обратно от великите сили в Съвета за сигурност. Защо не се кандидатират за шеф на ООН Путин или Обама? Защото самата конструкция на организацията ще ги затрие като лидери. Или пък ще се стигне до нова световна война.
Същата работа е и в ЕС – никой не иска силен лидер. Разликата е, че тук "Съветът за сигурност" не е с петима членове, а с 27, които могат да си налагат безкрайно вето като при "всичко коз". Може ли някаква разумна и обмислена политика изобщо да пробие през тази каша?
От друга страна, представете си французите да приемат силен водач на ЕС - например Меркел - да тропа по масата? Какви реминисценции само ще се появят... А това важи не само за германци и французи, но и за всичките 27 членки. Защото европейските нации са най-кръвожадните и всеки е воювал с всеки. България и Великобритания също бяха във война.
ТАЗИ НЕДЕЛЯ СИ ОТИДЕ ЕДИН НАИСТИНА ВЕЛИК европеец - Вацлав Хавел. Той казваше: "Живеем в първата наистина атеистична цивилизация в човешката история. Хората спряха да уважават всякакви така наречени висши метафизически ценности. Не говоря непременно за личния Господ на всеки. Имам предвид онова, което е абсолютно, трансцедентално, надчовешко. Тези фундаментални фактори някога бяха опора, хоризонт за хората, но сега те са загубени. Парадоксът е, че губейки ги, ние губим контрола върху цивилизацията си. В момента, в който човечеството се самопровъзгласи за върховния господар на Вселената – в точно този момент светът започна да губи човешкото си измерение".
Прословутата "Харта 77" на чехословашките дисиденти, заради която Хавел лежа в затвора, упрекваше държавата, че е оставила човешките права да съществуват само на хартия, в законите, но не и в живота. Понякога ми се струва, че и в днешната ситуация тези права са някак забравени – или са само за избраното малцинство.
Как да излезем от сегашната криза? Емоциите ни казват, че от тази криза излизане няма. Рационалният ни ум казва обратното - кризите винаги приключват, дори и с цената на катаклизъм. Колко успокоително звучи това: всичко ще се оправи, важното е да не се пипат високите заплати на еврочиновниците и евродепутатите и всичките им социални придобивки - безплатно жилище, безплатно образование за децата, самолетни билети и командировъчни... да не пропуснем и правото им да бъдат денонощно ухажвани от лобистите.
ДРУГИЯТ ВАРИАНТ Е ДА СЕ ПРИДЪРЖАМЕ към мантрата "Too big to Fail" - нали ЕС е един огромен организъм, следователно няма да се допусне той да загине, защото би повлякъл всички – от Америка до Северна Корея. При тази логика можем да очакваме поредното компромисно, недомислено, временно решение, което да осигури моментното оцеляване. А след това – дълги години на "фина настройка" от евродепутатите и техните "партийни консултанти".
В същото време има силни фигури като Тони Блеър и бъдещи лидери като поляка Радослав Сикорски, чиято харизма може да се използва, за да поведе европейците към истински промени. А не към произхождащата от марксизма теория за ядрото и периферията (аргумент, с който Маркс доказва неравномерното развитие на "бременния с проблеми" капитализъм).
Каквото и да бъде решението, то ще дойде още през първата половина на новата година. Защото идния ноември са изборите за президент в САЩ и дотогава с тази неприятна тема трябва да е приключено. Досега американският финансов министър Тимъти Гайтнър сновеше в Европа; скоро очаквайте и самия Обама – вече с готово решение на въпроса. А колко дълго след това Европа ще излиза от рецесията или депресията, ще трябва да питаме евробюрократите, които карат влака. Останалите от нас са просто пътници втора класа – незначителни като герои от пиеса на Хавел.
* Д-Р БОЯН ИВАНЧЕВ е преподавател по бихейвиористични финанси във Висшето училище по застраховане и финанси, София.