Няма зависимост между размера на финансирането и активността на работа на отделните регионални културни институти в страната. Налага се промяна в подхода за финансиране, като поетапно, с участието на Министерството на културата и местната власт, да се създадат механизми за въвеждане на елементи, отчитащи дейностите и полезността на този тип институции за потребителите и обществото. Това е заключението от анализ, направен от Министерството на финансите. В него е обобщена дейността на 3262 читалища, 111 музеи и художествени галерии и 27 библиотеки с регионален характер през 2022 г.
Данните показват, че финансирането за т.нар. „субсидирана бройка“ не създава стимули за реализиране на дейности и за постигане на резултати от съответните институти. Активността им е по-скоро периодична и обвързана с конкретни събития, а не предварително планирана и системно организирана целогодишно.
Ангажираността на кметовете е по-скоро ориентирана към увеличаване възнагражденията на съответните служители, а не към намиране на подходи и начини за оценка на работата, проучване на нагласите на населението, спрямо демографски и регионални характеристики, културни и образователни потребности и разширяване профила на предоставяните услуги.
Читалища
За финансиране на този вид културна институция държавата ежегодно осигурява близо 100 млн. лв. Субсидираните бройки за читалищата за 2022 г. са общо 7 773 служители.
Проверена е дейността на 87% от общия брой на регистрираните читалища в страната. 8% или 267 от читалищата не отчитат дейност по нито един от наблюдаваните 10 показатели, но получават субсидия. Не се установява зависимост между обхвата на дейността и размера на получаваните средства. Преобладаващ брой от читалищата са активни или сезонно, или само по време на ученически ваканции, а други организират само мероприятия по определен повод или празник.
Образователни дейности се осъществяват в 1 556 читалища (48 %). В 1 706 бр. (52%) от читалищата не се поддържа образователна дейност.
В 2 863 читалища (88%) се организират културни мероприятия, а в 399 читалища (12%) няма организирани мероприятия. В 525 читалища или 61% от обхвата на тези, които организират мероприятия, броят им е едва от 2 до 5 годишно, а само в 315 или 11 % от тази група читалища има между 31 до 147 мероприятия годишно.
Музеи и художествени галерии
За субсидиране на музеи и художествени галерии годишно от бюджета се отделят 55 млн. лв. Субсидираните бройки за музеите и художествените галерии за 2022 г. са 2 022 или средно за институция – 18 служители.
Разгледана е дейността на 111 музеи и художествени галерии с регионален характер. През 2022 г. този тип културни институции са били посетени от над 3 млн. души и са реализирали приходи в размер на близо 13 млн. лв., което представлява около 24 % от определения за музеите и художествените галерии бюджет.
54% от музеите и художествените галерии през изминалата година не са обновявали постоянните си експозиции, а при останалите 46% обновяването варира от 1 до 10 броя. В 38 институции (34% от общия брой) няма данни за направени теренни проучвания и/или научни изследвания и научна обработка.
Общият брой на организираните изложби с движими културни ценности или произведения на изкуството в страната са над 700 броя или средно по 6 броя на институция за година. В 21% от регионалните музеи и галерии няма данни за организирани изложби, а в 14% има по една организирана изложба.
В 21% от регионалните музеи и галерии няма данни за проведени образователни събития, а в 2% има по 1 мероприятие на година.
Библиотеки
Направеният в МФ анализ обхваща 27 броя библиотеки с регионален характер. За финансирането им ежегодно държавата осигурява близо 30 млн. лв. Субсидираните бройки за библиотеките с регионален характер за 2022 г. са 1 177 или средно за библиотека на около 44 служители.
Регистрираните потребители са близо 210 хиляди. За 2022 г. в библиотеките са направени около 3 млн. посещения.
Има и разлики в броя регистрирани потребители в общини с приблизително равен брой население. Например, Регионалната библиотека в гр. Благоевград, която има определен бюджет от 799,4 хил. лв. и 32 души персонал, има регистрирани 12,8 хил. потребители, представляващи 11% от населението на общината, които са заели 158 хиляди книги, а в Регионалната библиотека на гр. Хасково, на която се отпускат средства в размер на 1,1 млн. лв. и има 35 служители, потребителите са били 3,1 хил. или 3% от населението на общината, които са заели 59 хил. книги.
Снимка: БГНЕС