След 9 декември 2011 Европа никога вече няма да бъде същата, казва прочутият писател, историк и професор по европеистика в Оксфорд Тимъти Гартън Аш в коментар за The Guardian. “Това бе денят, в който Европа се обедини. И денят, в който Европа се раздели”, отбелязва Аш. За да спасят еврото, мнозинството членки на Европейския съюз ще отстъпят данъчния и бюджетния си суверенитет на общ надзорен орган. Тоест дълговата криза ги тласна към политически съюз, на който иначе те не бяха склонни, подчертава Аш. Голямото изключение е Великобритания, чийто премиер използва правото си на вето. Възможно е още една или две страни да се присъединят към тази позиция, но това не променя съществено нещата.
ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ СЕ ЗАДАВА РАЗДЕЛЕНИЕ между ядрото на съюза, подкрепено от мнозинството, и една малка, отдалечена периферия. “Каквото и да последва, Европейският съюз няма да бъде същият. Дори и това да се окаже една от онези повратни точки, в които нищо не се обръща, историците пак ще отбелязват датата 9 декември 2011”.
Комюникето от Брюксел, което оповестява “подсилената архитектура за икономически и монетарен съюз”, не е точно Декларацията на независимостта на Томас Джеферсън - този сух чиновнически жаргон едва ли ще бъде запаметяван от бъдещите ученици. Но под жаргона, пише Аш, се крие нещо забележително. Поне 23 от 27-те страни (а може би дори 26) се съгласяват да балансират бюджетите си под юрисдикцията на Европейския съд. За 17 от тях, които членуват в еврозоната, ще има и автоматични санкции, ако дефицитът им надхвърли 3 на сто. На практика това е голяма стъпка от конфедералното към федералното. В замяна на това ще има повече средства за спасителните фондове и по-активна намеса на Европейската централна банка на пазарите. Както казва Аш, “Добре дошли в Германска Европа”. В нея няма да е Великобритания; ирландците може също да кажат “не”, датчаните и чехите ще се поколебаят. Но това с нищо няма да промени сценария.
“ВСЕ ОЩЕ ИМА МНОГО НЕСИГУРНОСТ около това пътуване на цял континент в неизвестното. В сравнение с онова, което направи Федералният резерв на САЩ, тук няма “голяма базука”. Доходността по италианските държавни облигации подскочи нервно днес. Германското лекарство може и да не произведе икономическия растеж, без който няма как дългосрочно да се намали тежестта на европейския държавен и частен дълг. Суровата фискална дисциплина може да тласне хората в Гърция или Португалия към открит бунт. Един пазарен анализатор ми го обясни така: “Артериите на еврозоната са запушени, сърцето й е пред спиране, в това време ЕЦБ казва, че не е квалифицирана да направи сърдечен байпас, а държавите-членки минават на гладна диета... Учуден съм, че пазарите не реагират далеч по-негативно. И смятам, че скоро ще го сторят...””.
Но независимо от тази несигурност изреченото от Дейвид Камерън “не” е лош момент и за Великобритания, и за Европа, подчертава Тимъти Гартън Аш. На Острова винаги са имали особено отношение към европейската политика. Аш цитира едно изречение от статия на историка Р. Сетън-Уотсън от 1937: “Желанието за изолация и осъзнаването, че тя е невъзможна - това са двата полюса, между които продължава да се люлее стрелката на британския компас”.
ПРЕЗ 50-ТЕ ГОДИНИ, ДОКАТО ФРАНЦИЯ, ГЕРМАНИЯ, Италия и страните от Бенелюкса започваха да формират Европейската общност, Великобритания предпочете да стои настрана. После в Лондон решиха, че трябва да присъстват на “голямата маса”, за да могат да защитават собствените си интереси - по традиция разбирани като следене на континента да има баланс на властта и никой да не става твърде влиятелен. В общи линии това бе британската европейска политика през последните 40 години, пише Аш.
Сега обаче тази политика рязко се променя. Повлиян от собствените си евроскептични съпартийци, Камерън се отказва от досегашната роля на арбитър и балансьор, и вместо това казва: вие, скъпи приятели от еврозоната, се заемете и я спасете. Ние ще останем встрани, аплодирайки зад кулисите. Тази позиция според Аш се декодира така: “оставете ни да бъдем островна Швейцария”. Всъщност един депутат от Консервативната партия точно така и каза пред BBC - че Великобритания ще бъде “малко като Швейцария”, и това е много хубаво.
“КАМЕРЪН ТВЪРДИ, ЧЕ Е ЗАЩИТИЛ британските национални интереси. В краткосрочен план, в плиткия смисъл на регулирането на финансовите услуги, може и да е; в дългосрочен план категорично не е. Каквото и да пише с дребен шрифт под спогобдите, ако нещата продължават така, Великобритания ще загуби влияние - дори и само върху правилата на общия пазар. И петгодишно дете може да разбере това. Ако имаш клуб, в който 25 или 26 членове искат едно развитие, а един или двама - друго, кой ще надделее? Особено ако 25-те са си направили свой собствен клуб в клуба”.
Според Аш обаче такова развитие е лошо и за Европа като цяло. “Швейцария е едно, Великобритания - съвсем друго. Каква ще е ползата за Европа една от най-големите й икономики - и дом на финансовия й център - да остане встрани? С обособяването на две паралелни структури в и без това лабиринтния Европейски съюз ще започнат безкрайни спорове кой какво трябва да свърши. Без Британия Европа не може да има вдъхваща доверие международна политика или политика по сигурността. В очите на Китай и Америка, Европа ще изглежда отслабена. Така че 9 декември може и да е голям ден за Европа - но не е повод за празнуване”, завършва Аш.