Може ли България без еврото?

Когато преди известно време ме попитаха какво би станало, ако се разпадне еврозоната, приех въпроса само от любезност. Вътрешната ми реакция беше „няма толкова глупави хора, които да допуснат това“.

Но после си дадох сметка, че сегашното положение всъщност е следствие на дългото нежелание на политиката да направи нещо съществено. Проблемът на еврото – а и изобщо на конкурентноспособността на европейските икономики – се корени в наложения стил формата да бъде по-важна от съдържанието. Този стил е много заразителен, но само докато нещата вървят добре.

Политическото безвремие в последните години и навикът на европейските политици да не мерят резултатите доведоха до ситуация, в която познанието, нужно за овладяване на кризата, надхвърля компетентността и на най-добрите експерти. Това, което всеки макроикономист знае, е, че за всяка стабилизация са необходими „котви“, на които да базираш възстановяването.

ЕВРОТО Е НАШАТА "КОТВА", защото това е валутата не само на 17-те от еврозоната, но и на целия Европейски съюз, на 27-те членки. Да се допусне то да се разпадне е глупост, която би струвала много скъпо. Трябва да е ясно, че ако политиката (или отсъствието й) можа да докара нещата дотук, то пак само политиката може да ги оправи. И да стабилизира трайно еврото.

Но трябва да кажа, че усмихнатите фиизономии на Ангела Меркел и Никола Саркози, извиращи от всеки телевизионнен екран през последните месеци, започват – като всяко пресилено нещо – да будят по-скоро опасения, отколкото доверие. Защото те не могат да бъдат спасители в нещо, в което бяха съучастници.

Имам предвид, че трупането на дълг от Италия и Гърция стана пред  очите и на Франция и Германия, че структурните недостатъци на еврозоната бяха откърмени и подкрепяни от тях. На всеки футболен треньор му е ясно, че събирането на няколко звезди не дава готов отбор, особено когато предстои дълъг сезон. Европа вече десетина години седи, образно казано, на резервната скамейка на световната икономика. Азия и Америка изглеждат като самодостатъчна двойка в икономическото партниране и трудно може да се очаква скорошно разместване. Съдбата на еврото е битка, която европейските състезатели трябва да спечелят заедно, като отбор, ако искат да останат в "първа лига".

Между другото много трудно се пише за очевидните неща. Как да обясниш, че няма как еврото да е виновно за кризата в Европа? Силата на валутата се определя от състоянието на икономиката и политиката. Ако погледнем назад, ще видим, че странни политици управляваха или управляват държавите ни.

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ГИГАНТИ ОТ 60-ТЕ и 70-те години ги няма, няма и големи политически каузи. Същото важи и за икономиката. Ако не беше кризата, сигурно още щяхме само да си говорим празни приказки за нуждата от промени. Простичкият пример с пенсионните реформи е показателен как дори минимални и абсолютно необходими стъпки се отлагат и протакат с години. И това далеч не е единичен пример.

Така че еврото действа като спасител на държавите, а не предизвиква кризата. Представете си какво би станало, ако Гърция не беше страна от еврозоната. За българските читатели, преживели кризата на 1996-1997 година, това би изглеждало много познато. Разпад на финансовите пазари, недействащ трудов пазар, огромна инфлация и загуба на богатството на обикновения гражданин. Е, ще има и спечелили спекуланти, но те ща са малцина.

Дали някоя държава би се отказала сама от еврото? Реторичен въпрос. Ако изобщо се стигне дотам, това би била някоя от силните държави, а не от слабите.

КОГАТО ДЕЙСТВАШ ПОД НАТИСКА на паниката, обикновено надделяват краткосрочните ползи и се губи от поглед дългосрочната и стратегическа визия. В случая, слава Богу, в Германия и Франция не управляват популисти! Уверен съм, че както и да смятат икономистите възможната exit strategy, стратегия за раздяла с еврото, тези сметки няма да се "вържат".

Хипотетичният сценарий за разпад на еврозоната би означавал тежък политически удар за всички държави в общността. На фона на незнанието какво да се прави с кризата, ще трябва да се преодоляват редица институционални проблеми - като капацитета на националните банки да се грижат за националните валути, решаването на проблема с превалутирането на депозитите, още по-големия проблем със справедливото превалутиране на заемите, разделянето на съвместни активи и пасиви, които се намират на различни национални територии, и така нататък. Тази интернационална каша, в която ще се окажем, ще погълне скъпоценно време, което иначе може да се използва за решаване на икономическите проблеми.

ЗА БЪЛГАРИЯ, ВЪПРЕКИ ЧЕ Е ИЗВЪН ЕВРОЗОНАТА, евентуалният разпад на еврото би имал силно негативни ефекти. Без да претендирам за изчерпателност, бих отделил няколко по-значими. Най-малкото БНБ ще трябва да фиксира лева към нова валута, да промени структурата на инвестициите на валутния резерв. Това неминуемо би породило спекулации за курса на връзване. Да не говорим, че тотално се променя концепцията за „exit strategy”  от валутния борд, която беше разработвана до този момент. Все пак да отбележи, че БНБ веднъж вече успешно извърши аналогичен процес (макар и с обратен знак), като префиксира българския лев от германската марка към еврото.

Големи проблеми биха възникнали за външната търговия. Оборотът със страните от ЕС е средно около 60% от цялата ни търговия, тези плащания са в евро. В евро са и повечето търговски договори със съседите ни на Балканите. Видимо е, че всички договори ще трябва да се анексират и да се уточни нова валута на плащане. Нивото на валутен риск ще бъде съвсем ново и това ще се отрази върху цените. Това е огромен натиск - както върху банковата система, така и върху доставката на стоки и услуги, които ще бъдат за известно време в състояние на „замръзване“. Поне хипотетично, това би направило долара доста скъп, поради преорентирането към него като основна валута за търговия.

Същите теоретични проблеми биха възникнали и пред държателите на депозити и валутни сметки в евро, както и на инвеститорите в ценни книжа, деноминирани в евро (макар че повечето от тези книжа имат валутни суапи в долари). Технически собствениците на евро ще имат право на избор в каква валута да превалутират активите си. Друг е въпросът, че от обезценката на валутите ще спечелят само банките, които ще извършат техническата замяна.

МНОГО ПО-СЛОЖЕН ТЕХНИЧЕСКИ Е ВЪПРОСЪТ с пасивите в евро. Това са заемите и дълговете на гражданите и фирмите, на банките, както вътре в страната, така и от външни кредитополучатели. Тук многообразието е огромно, така че трудно бихме обхванали всички хипотези. Основните проблеми са от техническо естество, поради огромния обем работа, който ще трябва да се извърши. Банките и големите кредитополучатели задължително имат клауза за валутна застраховка, така че не би трябвало да възникнат значителни трудности. Макар и с голяма степен на несигурност, превалутирането на евровите заеми на гражданите и малките фирми в друга валута не би трябвало да е проблем. Естествено, за страховете и нервите няма кой да плати. Неминуемо ще възникнат и спорове, особено ако този процес не бъде извършен прозрачно и бързо.

Много неясен е въпросът какво би се случило с бюджета на ЕС. Макар че въпросът възможно ли е да съществува ЕС без еврото би трябвало да получи отговор преди това. За националния ни бюджет това е риск. Към момента България има „неосребрени чекове“ за извършена работа по европроекти за около 1 млрд.евро. Или поне това е сумата, която се очаква да дойде през 2012 година. Заместващото финансиране в националния бюджет от еврофондовете е средно между 4 и 6 на сто от БВП (в зависимост дали се включват земеделските субсидии). Цялата стратегия на страната ни за развитие ще трябва да бъде преработена. Дори частичното да се компенсират липсващите фондове, ще трябва да се увеличат данъците и да се вземат нови заеми. Процесът на нагаждане на икономиката ще бъде значително забавен и затруднен.

ТОВА СЪВСЕМ КРАТКО ИЗБРОЯВАНЕ на възможните усложнения (които в голяма степен са валидни за всички европейски страни), ме кара да мисля, че няма как европейските политици да допуснат разпад на еврозоната. Тя бе създадена поради взаимната изгода на всички и не вярвам късогледото управление да допусне обратния процес. Още повече, че последните стъпки, макар и бавни, са в посока на това ЕС да стане по-жизненоспособен, по-конкурентен. Мисля, че вече има разбиране и подкрепа за задълбочаването на икономическата и фискална интеграция (нямам предвид данъците) – и тази подкрепа идва както от политиците, така и от гражданите. Както се казва, следващите седмици и месеци ще докажат дали всички ние в Европа сме това, за което се смятаме!