Историята, каквато можеше да бъде

Предвиждането на бъдещето е трудна работа. Ако някой се опита да ви убеди в обратното, не му вярвайте. Всевъзможни мислители – като се почне от Карл Маркс и се приключи с фантаста Айзък Азимов – са флиртували с идеята как посоката на историята може да се прогнозира чрез научни методи. Но човешката история, освен резултат на обективни въздействия, е и низ от удивителни случайности, които никакъв научен метод не може да обхване.

Ако например в един злополучен есенен ден през 1907 преподавателите във виенската художествена академия бяха предпочели първо да обядват и после да изпитват кандидат-студентите на пълен стомах, те можеше да проявят великодушие и да не отхвърлят видимо бездарния Адолф Шикългрубер. И вероятно щяха да предотвратят Втората световна война.

А ако през септември 1983 благоприятната случайност не бе отредила в ракетната база Серпухов-15 да дежури единственият инженер сред персонала от фанатизирани военни, фалшивото съобщение за американско ядрено нападение над СССР щеше да предизвика и Трета световна.

Алтернативната история - странна смес от наука и фантастика - става все по-популярна. Начало й дадоха писатели като Филип К. Дик (“Човекът във високия замък” описва свят, в който Германия и Япония са спечелили войната) и Владимир Набоков (“Ада”). Кингсли Еймис в The Alteration си поигра с идеята какво би било, ако Реформацията бе овладяна в зародиш и Лутер бе станал папа; Филип Рот в The Plot Against America обрисува едно откровено фашистко американско общество, родило се след загубата на Рузвелт в президентските избори през 1940 от авиатора Чарлс Линдберг. През 2006 известният фантаст Стивън Бакстър отиде дори по-далеч, като в една статия за The Independent прегледа цялата човешка история и отдели най-важните повратни точки.

Преди 4.5 млрд. години: Земята не се сблъсква

Според съвременната наука Луната се е появила, след като Земята се е сблъскала със сродна по размери планета, наричана Теа. От колосалния удар едно внушително количество разтопена материя се отделило в космоса и постепенно се превърнало в естествен спътник на планетата. Ако това не бе станало, сега земните дни щяха да продължават само по осем часа, атмосферата щеше да е пренаситена с въглероден двуокис, а повърхността на планетата - брулена от свирепи ветрове. Без Луната земната ос щеше да е нестабилна и планетата постоянно би се люшкала от един на друг климатичен катаклизъм - ледени епохи, тежки суши, наводнения.

Преди 65 млн. години: Динозаврите не изчезват

Главната причина човекът да господства на Земята днес е една космическа случайност преди 65 милиона години, при която голям астероид удря планетата (според учените това е станало на полуостров Юкатан в днешно Мексико, където и досега съществува колосалният кратер Чиксулуб с диаметър над 180 километра). Ударът е предизвикал неописуема експлозия, милиард пъти по-мощна от съвременните водородни бомби. Земната атмосфера била изпълнена с прах, пепел и други твърди частици. Настъпила ядрена зима, в която загинали над три четвърти от живите организми на планетата, начело с господстващите динозаври. Това открило пътя пред дребните бозайници, които можели да се заравят в земята и да изпадат в летаргичен сън.

Преди 60 млн. години: Тревата не се появява

Според знаменития астроном Фред Хойл появата на тревата е била решаващата предпоставка за възникването на разумен живот. По-устойчива на промените в климата, разпространена навсякъде и по-достъпна от листата на дърветата, тревата е довела до преустройство на целия животински свят, до появата на големи стада тревопасни и до значителното усложняване на хранителната пирамида. Ако нещо бе осуетило в зародиш разпространението й, маймуните вероятно никога нямаше да слязат от дърветата.

323 пр. Хр.: Александър става въздържател

Това е едно от най-повтаряните “ами ако” в алтернативната история - ако Александър Велики не бе умрял така неочаквано, едва 32-годишен, какъв свят щеше да остави на потомците си? Според Плутарх великият пълководец умрял от треска, която хванал по време на двудневен запой с приятеля си Медий. Според други източници може и да е бил отровен. Ако не бе тази ненавременна кончина, Александър вероятно щеше да довърши завоюването на Индия и отново да насочи вниманието си към Европа, неутрализирайки двете основни заплахи за младата си империя - Картаген и Рим. И тогава днешното европейско общество нямаше да е основано върху римското право и римските пътища, а върху гръцкия мироглед.

476: Рим оцелява

За разлика от класическите историци като Гибън, много съвременни учени далеч не са убедени, че падането на Рим е било неизбежно. Ако няколко поредни императори не бяха решили да спрат експанзията и да затворят империята зад "естествени граници" като Рейн или Адриановата стена, военното и икономическото й развитие нямаше да спрат така внезапно.

През V век Рим е вече много напреднал технически, появяват се дори първите прототипи на парната машина. Ако империята бе оцеляла, индустриалната революция можеше да се състои още през VІІ век, прескачайки мрака на Средновековието. Разбира се, тогава Аспаруховите българи вероятно нямаше да има къде да се заселят. Националните държави никога нямаше да се появят, а колониализмът щеше да е основан не върху геноцида, а върху любимата на римляните асимилация.

875: Арабите откриват самолета

Според Стивън Бакстър силно развитото общество на сарацините в Испания е било на ръба да открие летящите машини през ІХ век. Прочутият учен Абас Касим ибн Фирнас създал подобен апарат и прелетял благополучно повече от километър пред смаяните погледи на съгражданите си от Кордоба. За беда ибн Фирнас не се сетил да сложи на планера си стабилизараща опашка, затова кацането не минало гладко и възрастният учен останал парализиран, с тежки гръбначни увреждания. Ако той бе довършил делото си, ислямът вероятно щеше да завладее и северна Европа, а до Реконкиста изобщо нямаше да се стигне.

1348: Черната чума е овладяна

През 1348 бубонната чума, пренесена в Европа от пътували до Азия моряци, за броени месеци отнася една трета от населението на континента. Основна причина за високата смъртност са нездравословната диета и жалките хигиенни навици на европейците. В арабския свят, където хигиената е била на почит, пораженията са несравнимо по-малки.

Колкото и да е парадоксално обаче, тъкмо Черната смърт положила основите на модерното западно общество. В рязко обезлюдилата се Европа работната ръка взела да недостига; лошите феодали не можели да задържат селяните си. Цените паднали и гладът изчезнал, защото храната била предостатъчна за оредялото население. Самите отношения между господари и слуги се променили из основи. Епидемията очертала края на феодализма и открила пътя за Възраждането.

1441: Китайците откриват Америка

В зората на династията Мин китайците започват да завладяват света. Най-ярката фигура от тази епоха е един евнух мюсюлманин на име Чжен Хе. По заповед на императора той построява огромна изследователска флота и през 1405 достига Индия - 15 години преди появата на първите големи португалски мореплаватели. Най-големите китайски кораби били дълги над 120 метра и тежали 1500 тона - истински чудовища в сравнение с крехките черупки, с които плавал по-късно Колумб. След седем плавания на запад Чжен Хе искал да тръгне и на изток, към Америка. Нарастващото му влияние обаче разтревожило конфуцианците в двора и те издействали императорска забрана върху всякакви експедиции извън Китай. Поднебесната империя навлязла в дълъг период на доброволна изолация и когато се наложило да излезе от нея, била вече безвъзвратно изостанала от Запада.

1945: Германия стартира космическата ера

Разсекретени сравнително скоро документи показват, че нацистка Германия е била съвсем близо до овладяването на Космоса. В селцето Пеенемюнде край Балтийско море Вернер фон Браун и екипът му работели усилено върху създаването на ракета-носител, достатъчно мощна да извежда обекти в орбита (тъкмо от тези проекти после се появи американската «Атлас», извела в космоса Джон Глен). Фон Браун планирал дори създаването на база на Луната за ракетни нападения срещу Америка. Ако войната се бе проточила още година-две, или ако Хитлер бе изчакал с нахлуването в неподготвения за война СССР, Фон Браун можеше да му даде непобедимо технологично надмощие срещу съюзниците.

1983: Започва Третата световна война

Малцина знаят, че светът е бил на ръба на ядрена война не веднъж (Кубинската ракетна криза през 1962), а два пъти. На 25 септември 1983 в свръхсекретната база «Серпухов 15» системата за ранно предупреждение бие тревога: американска ядрена ракета е изстреляна срещу СССР. Дежурен офицер е дипломираният инженер Станислав Петров. «Светът има късмет, че онази вечер на смяна бях аз, а не някой мухлясал военен», казва по-късно Петров. Разпоредбите гласят при съобщение за атака незабавно да се задейства контраатаката - 400 ракети СС 20, насочени към цели в Западна Европа и САЩ. Но Петров се усъмнява, че тревогата е фалшива, защото му се струва нелогично американците да изстрелят само една ракета, и успява да убеди началниците си да не действат. По-късно се оказва, че предупреждението наистина е било фалшиво - шпионският сателит е подведен от слънчеви отражения в облаците. Но полковник Петров въпреки това е наказан строго, задето е нарушил разпоредбите.