Правната стойност на подписаното споразумение между властта и протестиращите енергетици и миньори е съмнителна, а същността му – неразбираема. Това коментира съветникът на президента по правните въпроси и бивш правосъден министър Крум Зарков.
"Това е текст, в който всяка точка противоречи на предишната, а двете заедно противоречат на казаното. Правната стойност на този текст сама по себе си е съмнителна, но неговата същност и логика – неразбираема. Всяко нещо казва обратното на казаното по-горе", заяви Зарков пред БНР.
По думите му дори не е ясно от кого е подписано това споразумение. Той изрази опасение, че "нищо няма да се случи".
"Голям шум, протест, връщане назад, неяснота. Крайният резултат обаче е 0", добави Зарков.
По думите му остава неясна целта на управляващите за промени в Конституцията.
"Нищо не е ясно, защото ми се струва, че те не се опитват да объркат хората, а просто сами са объркани по отношение на целта, която преследват. Целта в началото беше да се направят някои промени в частта "съдебна власт", които да осигурят напредъка по реформи, които вече са ангажирани. Тази цел обаче беше размита. И сега вече целта е само да има някаква конституционна промяна, за да може да има някаква легитимност, някакво обяснение на тези партии, които не се харесват, по отношение на собствения им електорат, тъй като нямат отговор на въпроса – вие защо сте с другите. Струва ми се, че атаката на фундамента на българската държавност – Конституцията, е твърде висока цена за това, че някой няма ясен отговор към собствените си избиратели и не смее да каже "Искаме да сме с тези, защото без тях не може да сме на власт, а за нас е важно да бъдем на власт". Бягството от този отговор ни води до непрекъснати провали", коментира Зарков.
По думите му механизмът за разследване на главния прокурор е замразен с ненужен закон, гласуван от новото мнозинство. А ВСС беше застопорен, успокоен и оставен, подчерта Зарков.
Според него разделянето на ВСС може да продължи. По думите му трябва да се помисли и до каква степен пленумът на ВСС с ограничени правомощия би могъл да продължи на функционира.
"Важни са и хората, които ще бъдат избрани в следващия ВСС, който ще избере следващия главен прокурор. Депутатът, министърът, премиер-министърът, главният прокурор – всеки, натоварен с власт, трябва да има и себесъзнаване за собствените си възможности и правомощия и да се самоограничава. Управлението не е тропане по масата", коментира бившият служебен правосъден министър.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)