"Успехът на бизнеса се определя от качеството на персонала - неговата квалификация и мотивация, а той отговаря на тези изисквания, само когато е здрав". Това заяви главният директор „Осигурителни отношения“ в БСК Григор Димитров по време на работна среща на тема "Защо здравеопазването има значение?", предадоха от пресцентъра на БСК.
Димитров изтъкна, че системата на здравеопазване работи неефективно, тя е силно бюрократизирана, управлението й е одържавено, натоварена е с несвойствени функции и генерира високи нива на корупция. Освен това, не осигурява реален и равен достъп до качествено здравеопазване на една-трета от българите, а общият извод, който може да се направи, е, че опазването здравето на населението не е водещ управленски приоритет.
В допълнение, представителят на БСК подчерта, че системата е прекалено солидарна – солидарността е за сметка на коректните, а системата търпеливо обслужва неосигурените, при това прекалено лесно се влиза и излиза от системата. Налице е и недостатъчна прозрачност при управлението на публичните ресурси за здравеопазване, каза още Григор Димитров.
Според Григор Димитров, основни причини за това състояние на здравната система са липсата на последователна политическа воля за издигане здравето на нацията като водещ приоритет и замяната на правенето на здравна политика с прекомерна доза партийност, субективни решения и липса на приемственост и последователност, вкл. по отношение кадровата политика на всички нива.
По отношение на финансовите потоци Григор Димитров подчерта, че около 75 на сто от разходите на НЗОК са за болнична помощ, като са нараснали от 1 005 млн. лв. през 2008 г. на 1 513 млн. лв. през 2014 г.
Като основен проблем бе посочена липсата на солидарност в приходната част на системата – тя се издържа основно от 2.5 милиона работещи на трудов договор в частния сектор и самоосигуряващиите се. В същото време в България живеят над 800 000 здравно неосигурени, а държавата осигурява близо 4 милиона лица на минимална стойност. Липсата на солидарност в приходната част на системата не дава възможност за пълното прилагане на солидарния принцип при предоставянето на здравни услуги – лечение според нуждите на всеки български пациент.
Отбелязана беше липсата на механизми, които да ориентират системата на здравеопазването към постигането на по-добър здравен резултат за пациентите. Съществуват по-скоро стимули за генериране на повече разходи чрез увеличаване на броя преминали пациенти. Според участници в срещата, инвестиции и промени в първичната помощ биха позволили тя да се превърне от диспечер, насочващ потоци пациенти към болничната помощ, в пазител на здравната система, който диагностицира, лекува и котролира заболяванията на основния брой пациенти. Съвременната медицина позволява това да се случи, заключиха участниците в срещата.
Бяха дадени следните препоръки за подобряването на българското здравеопазване:
• Солидарност в приходната част на системата – намаляване на броя здравнонеосигурени лица и адекватен принос за осигуряваните от държавата категории; • Създаване на стимули за първичната помощ да задържа и лекува пациентите. • Ориентиране на здравната система към произвеждането на здравен резултат чрез електронизация на процесите и проследяване на резултатите от лечебния процес.