Да копаеш златна нива

Докато гледат как тракторите задръстват и без това запушените софийски улици, жителите на столицата вероятно си мислят, че това е сравнително нормално явление. Те са гледали по телевизията фермерски протести във Франция, изливане на мляко в Германия, а може би и лично са страдали от честите селскостопански блокади на гръцката граница с България. С две думи, протестиращи фермери вече им звучи като нещо досадно, но съвсем естествено. Особено във време, когато все повече българи си припомнят позабравеното изкуство на протеста.

НО ЗАД НЕДОВОЛСТВОТО на зърнопроизводителите, от една страна, и на железничари, лекари, учители, от друга, се крие една съществена разлика.

Докато хората от втората група с основание могат да се оплачат от пренебрежението на държавата, от ниските заплати, от постоянния недостиг на средства, то хората в тракторите без особено преувеличения могат да минат за галените деца на управлението. Или ако не хората в тракторите, то онези, които ги притежават.

Българските зърнопроизводители получават най-големия процент от държавните субсидии и от европейските помощи. За времето от 2007 насам земеделците у нас са усвоили над 3.2 милиарда лева – преки субсидии и помощи за развитие на селските райони. Доходите в аграрния сектор са се увеличили с 37% само за периода 2005-2009 – доста над средното за икономиката като цяло. При сегашните цени на обработваемата земя у нас само евросубсидиите за площ са достатъчни да осигурят доходност от 8-9 на сто годишно – без да смятаме парите по други програми, както и приходите от самата земеделска реколта.

ДА СИ ФЕРМЕР ДНЕС Е ПОЧТИ КАТО ДА СИ ПЕТРОЛЕН МАГНАТ. По данни на Световната банка само за последната година храните са поскъпнали с 33 на сто в глобален мащаб. Царевицата е поскъпнала с 84%, пшеницата - с 55%. Ако вярваме на Националния статистически институт, през 2010 външнотърговското салдо с аграрни стоки отбелязва рекордната стойност от 1 млрд. щатски долара – три пъти повече от предната година.

В същото време българските фермери ползват сериозни данъчни облекчения – могат да намалят дължимия налог върху печалбата си с 60 на сто. Да не говорим, че ако съдим по финансовите им отчети, фирмите от агросектора масово работят на загуба и на практика не плащат корпоративен данък (напук на цитираните по-горе данни за цените и износа). Фермерите, регистрирани като физически лица, също могат да снижат сериозно данъка си, като приспадат 60% нормативно признати разходи преди облагането. Селските стопани са щадени и от пенсионното осигуряване. За тях минимумът, върху който трябва да се осигуряват, е едва 240 лева (за останалите самоосигуряващи се минималният осигурителен доход е между 420 и 550 лева).

За горивата, които ползват трактори и комбайни, доскоро имаше акцизна отстъпка. Всъщност тя може и да се върне, ако министър Мирослав Найденов успее да убеди Европейската комисия, че българските фермери се нуждаят от тази помощ.

НО НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО ВЪЗРАЖЕНИЕ срещу протестите на зърнопроизводителите всъщност бе изказано от премиера Борисов. Видимо подразнен от задаващия се протест, той директно заяви, че четири пети от парите за земеделие се делят между петима-шестима души. “Онази вечер в Пловдив се събирали – от Bentley им започват колите... Ако даваме 100 милиона лева, образно казано, 32 милиона от тези 100 милиона ще ги получи само един човек”, каза Борисов.

Излиза, че зад протестите на зърнопроизводителите се крият няколко от най-едрите земевладелци, а останалите участници са техни арендатори или служители. Статистиката подкрепя такова твърдение. Разпокъсаността на земеделската земя в България отдавна вече остана в миналото. В момента от общо 3.6 милиона хектара обработваемa земя 2.83 милиона – почти 80% - са в големи стопанства, по 100 и повече хектара. По данни на Европейската комисия 65% от директните земеделски субсидии у нас се получават от 3% от фермерите. Другите 97% си делят оставащата третина. Но много малко от тези 97% участват в организираните протести.

ВПРОЧЕМ ДРЕБНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ имат далеч повече основания да недоволстват – те са твърде малки, за да се доберат до европейските пари, и твърде слаби, за да устоят на изнудването на изкупвачите. Бедата е, че и тези хора очакват държавата да ги спаси, а и през ум не им минава да си помогнат сами - например като се съюзят. Европейският съюз предлага специални субсидии за създаване на организации на производители, но у нас тази възможност е почти неизползвана.

Още нещо: българските земеделци от години се оплакват, че понеже получават само процент от субсидията, която вземат френските им колеги (тази година – 45%), продукцията им не е конкурентна. Но този процент расте непрекъснато и през 2016 ще достигне 100, а това не се отразява видимо на цените. Съседна Македония не е член на евросъюза и не получава никакви субсидии - как тогава тамошните дини, домати и ябълки се внасят у нас и се продават по-евтино от тукашните?

ВИДИМОТО ИЗКРИВЯВАНЕ НА СИСТЕМАТА със субсидиите отдавна се усеща и в Брюксел, така че в новия програмен период в нея ще има сериозни промени. В бъдеще акцентът ще е не върху преките дотации (макар че и те няма да изчезнат), а върху евтините и леснодостъпни кредити.

У нас обаче усвояването на кредитите, които Държавен фонд "Земеделие" предоставя, е под 20%. Единственото условие, което държавата поставя на стопаните, за да получат бърз и нисколихвен заем, е да застраховат продукцията си. Но на повечето фермери това се струва твърде скъпо. Колко е скъпо ли? За декар пшеница сумата е между 90 стотинки и 2-3 лева, в зависимост от няколко фактора. Като цяло застраховането на едно средно по размери стопанство би излязло по-малко от бензина на трактора до София. Но тази логика едва ли може да убеди хора, които твърдо вярват, че държавата е задължена да им плати и едното, и другото.