И ако днес важните политически решения управляващите вземат в центъра на София, то преди 25 години началото на прехода започва в полите на Витоша. Свалянето на Тодор Живков от власт става в една от най-скъпите за времето си зали.
Тя се намира в резиденция "Бояна", строена по проект на арх. Александър Баров /автор на проекта на НДК/.
"Позволете ми от името на ЦК на политбюро и лично от свое име да изкажа благодарност на другаря Тодор Живков за неговата дългогодишна и вярна служба на челото на партията и революцията. Изпращайки другаря Тодор Живков на заслужен отдих ние най сърдечно му благодарим и му желаем още дълги години здраве, бодрост и творческа активност." - заяви Петър Младенов, министър на външните работи на НР България (1971-1989).
Така в Голямата пленарна зала на ЦК на БКП историята затваря една страница. И отваря друга. Зад масивните дървени врати все още са запазени луксозният за времето си мокет, плюшените столове, ефектните лампи и скъпата озвучителна уредба. Трибуната, от която Тодор Живков слиза от управлението на държавата е непокътната. Липсва само гербът с петолъчката. Свален година след промените и прибран в складовете на националния музей. Мястото му сега е закрито от киноекран.
"Залата е в почти автентичния си вид така, както е била. Банките са оригинални, осветлението, системите за сигурност. Всичко това е запазено и днес залата се използва за съвсем други цели. Даваме я под наем на различни организации и институции за провеждане на конгреси и срещи. Вълнуващо е да се намираш в такава зала, където се е преобърнала съдбата на страната" - разказва доц. д-р Цветана Кьосева, зам.-директор на НИМ.
Години наред внушителната сграда е била резиденция на Тодор Живков. Той обаче не е живял постоянно в нея.
"Цялата сграда е обявена за паметник на културата, защото тя е строена за държавна правителствена резиденция и Тодор Живков често е пребивавал тук. Тук си е и почивал. Дори когато влязохме в тази къща имаше бани, имаше столова, имаше помещения, в които той не само е работил, но си е и почивал." - коментира доц. д-р Кьосева.
В залата на БКП са вземани едни от важните за народната република решения. Чуждестранни делегации били посрещани тук, в нея са се провеждали и международни форуми. Дипломатическият корпус също я е използвал - за това свиделстват над 20- те преводачески кабини, които и до днес работят. Ръководството на НИМ настоява залата да остане в този вид и така да се запази като експонат, който и след 25 години ще разказва за една от най-важните дати в новата българска история.