Свалянето на Тодор Живков от върха през есента на 1989 г е съобщено от българските вестници ден след пленума на БКП. На 11 ноември печатните медии тогава описват решението на партията за свалянето на държавника като най-очакваното решение. Във вестниците "Работническо дело", "Земеделско знаме" и "Отечествен фронт" от този ден, няма нито едно заглавие за Тодор Живков, оглавявал партията и държавата цели 35 години.
Калина Стоева е била международен редактор в единствената тогава информационна агенция, от дежурството си на 10 ноември 1989 година си спомня следното:
"Ние тогава бяхме няколко човека в сутрешната смяна. Тръгнахме си в 2 часа и естествено цялото внимание бе насочено към събитията в Берлин. Доколкото знам от колеги, които са работели във вътрешна информация някъде малко преди 2 часа следобед вече се е знаело какво се е случило на пленума на БКП и се е чакало Боян Трайков нашия тогавашен генерале директор да каже кога да се пусне съобщението. То е пуснато в 17 и 41 минути с много голямо забавяне, а второто съобщение на БТА е било малко преди 7 часа, очевидно за да бъде прочетено по телевизията в по света и у нас." - спомня си Стоева.
На базата на двете бюлетини световните медии правят анализите си за превратните събитията в България.
"Те са писали и са правили репортажи въз основа на тези жалки няколко изречения, които държите, но и разбира се на техни анализатори и коментатори. Съветските бяха протоколни, отразяваха се нещата, които пишат тук, какво се е случило на пленума. Иначе на западните медии си пишеха, че това е вътрешно партийна програма, че е била очевидно извършена със съгласуване на Кремъл и съветските другари и тука е имало резиденти на КТБ и съветското посолство и всичко това е било вероятно уговорено с Горбачов." - допълни Стоева.
На 11 ноември 1989 година, New York Times пише: Българският лидер напуска след 35 години диктатура. В следващите дни се появяват още заглавия по темата за 10 ноември като: Трусовете в българската политика носят надежда за хората, както и Българските граждани изместиха стария строй като първа стъпка към промяната. BBC публикува статия за протестиращите българи в търсене на промяната.
"Изключителен пищен отзвук, България, която по принцип и в социализма особено не попадаше в фокуса на западните медии, изведнъж се превърна в обсъждана тема. Тонът бе, че ни посрещаха, говоря за западните медии, една държава, която десетилетие бе живяла в лагер, изведнъж влиза в свободния свят и свободния свят е въодушевен и се радва." - коментира Георги Лозанов – медиен експерт.
Начинът, по който България поема по пътя към демокрацията е причината много световни медиите да пропуснат да отразят събитието. Преходът у нас става чрез вътрешно партийна подмяна на лидери, а не както при останалите източноеврпейски държави. Свалянето на Тодор Живков от върха остава в сянката на падането на Берлинската Стена, поради което редица международни медии пропускат началото на българския преход.