Краят на СПИН?

Преди трийсет години той бе просто екзотика: някакво мрачно и загадъчно заболяване, изпълзяло от африканските джунгли, за да поразява черните овце на обществото – наркомани, хомосексуалисти, порнозвезди.

Преди двайсет вече бе признат за "болестта на века" – глобален шок, кошмар, с който плашеха децата, и официален край на сексуалната революция.

Преди десет го приемахме като реално бедствие, опустошило няколко африкански държави, отнело повече животи от Първата световна война и поглъщащо милиарди долари всяка година. И като всяко реално бедствие, човечеството започна да свиква с него.

Днес, 30 години след откритието на френския медик Люк Монтание, Синдромът на придобита имунна недостатъчно вече е част от живота ни, която дори вече не предизвиква особен интерес. Медиите се сещат за него само, когато има подобни годишнини или наближи световният ден за борба с болестта (1 декември).

Възможно ли е след още 10 години напълно да сме забравили за СПИН? Всъщност да.

ЗА ТРИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ ОТ ЮЛИ 1981, когато медици в Лос Анджелис докладваха за поредица случаи на странна нова пневномия, равносметката за СПИН показва 25 милиона жертви, още около 31 милиона носители на вируса, от които пет милиона младежи и два милиона деца. Годишно битката с болестта поглъща 16 милиарда долара в световен мащаб. Няма част от света, която да не е засегната, но най-потърпевш остава регионът на субсахарска Африка. Епидемията се разраства с бързи темпове най-вече в държавите от Източна Европа и Централна Азия.

България остава сред слабо засегнатите страни – според някои, заради добрите хигиенни навици, според други – заради лечебното въздействие на киселото мляко, а според трети (по-практично мислещи) – заради сравнително малкото тестове, които си прави населението. Каквото и да е обяснението, по данни на здравното министерство у нас са регистрирани 1348 HIV-позитивни лица. От началото на тази година има 77 нови случая (63 мъже и 14 жени), като почти половината от тях са младежи на възраст до 29 години.

Като цяло епидемията забавя темпо в световен мащаб. В най-засегнатите африкански страни броят на новите случаи е намалял с 25% за последната петилетка. Починалите от СПИН през 2009 са били 1.8 милиона – с 300 000 души по-малко от 2005.

ИСТИНАТА Е, ЧЕ ДИАГНОЗАТА СПИН отдавна вече не е равносилна на смъртна присъда. Новите антиретровирусни лекарства могат да контролират вируса в продължение на десетилетия и позволяват на болните да водят относително нормален живот. Всъщност единствената пречка пред окончателното излекуване са неактивните вируси, които са прекосили кръвно-мозъчната бариера и се крият в мозъка. Докато са в спящо състояние, антиретровирусните лекарства не могат да им повлияят и пациентът си остава серопозитивен. Той не е болен, но остава потенциален носител на заразата.

Но лечението на СПИН има и друга проблемна страна освен медицинската. То струва скъпо. Антиретровирусните средства поевтиняха значително след появата си в началото на 90-те, но и досега пълен годишен курс струва към 100 долара. Със съпътстващите административни разходи лечението клони към 500 долара. Съвсем приемлива сума за развитите страни, но непосилна за Черна Африка и Азия, където хората често живеят с по долар на ден.

Все пак медицинските постижения дават надежда. Случаят с Тимъти Рей Браун, прословутия “берлински пациент”, доказа, че дългосрочното лечение е възможно. Браун се смята за първия напълно излекуван серопозитивен в света, след като пред 2007 претърпя трансплантация на резистентни на HIV стволови клетки. Процедурата е скъпа, сложна и рискована, но тя даде надежда на милиони хора и вля нова енергия в изследванията.

ДРУГА ПОДЧЕРТАНО ДОБРА НОВИНА дойде в началото на тази година, когато приключи един мащабен клиничен тест за превантивното въздействие на антиретровирусните лекарства. Оказа се, че те не само потискат проявите на болестта у HIV-позитивните, но и са способни да предпазят здравите от заразяване. В изпитанията участваха 1763 двойки, хетеро- и хомосексуални, в които единият партньор е носител на вируса, а другият – не. Двойките бяха разделени в две групи – в едната на антиретровирусна терапия бе подложен само заразеният партньор, а в другата – и двамата. За времето на експеримента имаше 26 случая на предаване на вируса, от които 25 – в първата група, и само един – във втората. Според авторите на изследването превантивното приемане на медикаментите намалява риска от заразяване с удивителните 96% - тоест горе-долу с толкова, колкото и използването на презерватив.

Подобни проучвания дават огромен тласък на усилията на медицинския фронт. Но остават два други фактора, притесняващи анти-СПИН активистите. Първият е, че фармацевтичните институти и лаборатории имат интерес да не бързат много, за да продължат още дълги години да получават солидни средства за изследванията си. Вторият – че разработването и евентуалното пускане в продажба на тези лекарства се случва на пазар за около 12 млрд. долара годишно, където монопол имат гиганти като Pfizer, GlaxoSmithKline и Merck, гарантиращи високи крайни цени.

ВТОРИЯТ ОСНОВЕН ПРОБЛЕМ в борбата срещу СПИН на глобално ниво е, че много от заразените не знаят или разбират прекалено късно, че са носители на HIV. Към популяризиране на тестовете и на симптомите на болестта са насочени повечето усилия на неправителствените организации, ангажирани с проблемите на болестта. Още през 1988 година Световната здравна организация, за да подчертае необходимостта от подкрепа и разбиране за хората, живеещи с HIV, обяви 1 декември за Световен ден за борба със СПИН. За изминалите вече 23 години тази дата се утвърди като един от най-успешните възпоменателни дни в световната история. Тази година ще го отбележат в над 190 държави.

Акцентът и мотото на Световния ден за борба със СПИН за периода 2011–2015 ще бъде “Достигане до нула: Нула новооткрити HIV позитивни. Нулева дискриминация. Нулева смъртност, причинена от HIV”, с призив за по-широк достъп до лечение за всички и подканвайки правителствата за по-активно действие. В момента терапията е достъпна само за хората с изявени симптоми, но и така 9 милиона болни остават извън обхвата й. А покрай световната икономическа криза някои от сериозните донори в борбата срещу СПИН намекнаха, че ще намалят подкрепата си.

"Трябва да действаме заедно", подчертава Мишел Сидибе, изпълнителният директор на UNAIDS – програмата за борба със СПИН към ООН. "В борбата със СПИН трябва да си поделим отговорността. Всяка държава, богата или бедна, трябва да допринесе с каквото може, за да се изправим срещу този проблем заедно. Никой не може да се справи сам – нито сам човек, нито отделна държава".