Немислимото изведнъж стана вероятно. Раздялата с еврото е възможност, която никой вече не подценява, а въпросът какво би се случило след това се задава навсякъде. В коментар за FT известният макроикономист и инвеститор Гавин Дейвис разказва, че водещите лондонски юридически кантори вече усилено проучват какво ще се случи при такъв сценарий с трансграничните договори, сключени в евро.
"КОГАТО СЕ СЪЗДАВАШЕ ЕВРОТО, процесът отне много години старателно планиране", припомня Дейвис. Но бавният и търпелив тогавашен подход сега не може просто да се превърти наобратно. Невъобразимо е 17-те отделни страни в еврозоната да минат през внимателно обмислени и вероятно десетилетни периоди, в които националните им валути да бъдат въведени отново. Доста по-вероятен според Гавин Дейвис е сценарият с остра криза, след която някои страни ще си върнат валутите, а други може би ще запазят еврото. Възможните развития на събитията са три, като едното е с две разклонения:
Сценариите за еврото: І. ЕВРОЗОНАТА СЕ ЗАПАЗВА. Постига се споразумение за светкавично въвеждане на фискален съюз. Страните от периферията покриват зададените фискални изисквания. ЕЦБ помага да се покрият междинните нужди от ликвидност. Еврото оцелява. РЕЗУЛТАТ: Еврото поскъпва плавно с нарастването на доверието. ІІ. ПЕРИФЕРНИТЕ СТРАНИ НАПУСКАТ Страните от периферията излизат от еврозоната. Германия и Франция оглавяват усилието за създаване на по-тесен фискален съюз. Еврото оцелява, но в по-малък мащаб. РЕЗУЛТАТ: "По-малкото" евро поскъпва рязко. ІІІа. ЕВРО, НО БЕЗ ГЕРМАНИЯ Германия и Холандия, нетните донори на ЕС, изоставят еврото и възприемат нови валути. Останалите страни в еврозоната запазват еврото. РЕЗУЛТАТ: по-малкото евро поевтинява рязко и драматично. ІІІb. КРАЙ НА ЕВРОТО Германия и Холандия изоставят еврото и се връщат към националните си валути. Останалите страни от еврозоната решават да последват примера им. РЕЗУЛТАТ: Еврото престава да съществува. Започват епични съдебни спорове около сключените в евро договори.
Според Дейвис евентуалното оттегляне на Германия, притеснена от инфлационния натиск в еврозоната, най-вероятно ще сложи край на еврото. Сценарият, в който германците се оттеглят, но другите страни запазват eдинната валута, е слабо вероятен
ПРИ ВСЯКАКВА ПРОМЯНА на статуквото (сценарии ІІ и ІІІ) предстоят твърде случайни трансфери на състояния, подтиквани от напасването на валутните курсове. Инвеститорите, които държат активите си главно в чужди валути, ще спечелят от девалуацията на еврото, и обратното. При всички сценарии валутата, към която се насочи Германия (независимо дали е еврото или нова германска марка, или нещо трето) ще поскъпне осезаемо.
"Някои биха спорили, че разпадането на еврото може да постигне необходимите промени в конкурентоспособността по-бързо и по-безболезнено, отколкото алтернативните и далеч по-бавни реформи в еврозоната... Но едно хаотично разпадане на еврото всъщност ще е много по-лошо", пише Дейвис. Според него причините са три:
ПЪРВО, ПОСЛЕДВАЩИТЕ от него регулирания на валутните курсове ще са мащабни и напълно непредсказуеми, и твърде малко икономически субекти ще успеят да се защитят от тях. Загубилите от този процес вероятно ще трябва да намалят разходите си много повече, отколкото спечелилите ще увеличат своите, така че цялостното потребление ще пострада.
ВТОРО, СРЕД ГЛАВНИТЕ ГУБЕЩИ ще са банките в страните с поскъпващи валути, включително Германия и може би Франция. Техните чуждестранни активи, примерно италиански облигации, ще се обезценят рязко. "Подобен банков шок няма да е точно добре дошъл при сегашните обстоятелства", отбелязва Дейвис.
И ТРЕТО, АКО ЕВРОТО съвсем изчезне, допълнителното усложнение от това как да се справим с трансграничните договори, сключени в евро, ще създаде юридическа каша за години напред. Междувременно финансирането на международната търговия ще се срине за неопределен период от време.
Всъщност последиците от внезапното и непланирано изоставяне на еврото са толкова плашещи, отбелязва Гавин Дейвис, че те вече тласнаха Германия и Франция към спешни мерки за създаване на фискален съюз и за подпомагане на периферните пазари на облигации.