Преработвателите на слънчоглед пред фалит, цените след реколта 2023 остават неясни

На страната е необходим внос на слънчоглед от порядъка на поне 1,5 млн. тона годишно

22.08.2023 | 12:04 Редактор:
Преработвателите на слънчоглед пред фалит, цените след реколта 2023 остават неясни
Преработвателите на слънчоглед пред фалит, цените след реколта 2023 остават неясни

Преработвателите на слънчоглед, респективно производителите на олио и шрот и производителите на белен слънчоглед са пред затваряне заради липсата на суровина на пазарни цени. Това алармират от Сдружението на производители на растителни масла и маслопродукти в България. 

"Българските земеделски производители отказват да продават слънчоглед на цени които се определят от международния пазар  в момента. Същевременно не може да се внася и суровина на пазарни цени от Украйна, като единствена възможност на този етап", пише в позицията им.

Поискани са срещи с ръководството на МЗХ. 

"Сдружението изпрати писмо до премиера акад. Николай Денков с възможност за разискване на проблема на най-високо ниво. Преработвателите се надяват да бъде обсъден план с правителството и да бъдат набелязани мерки, които да подкрепят българската маслопреработвателна индустрия в извънредно негативната ситуация с достъпа до суровина, в  която се намира", подчерта Яни Янев. 

Призивът е при формиране  на позицията на България и защитата и на поредната среща с ЕК да се отчитат следните съществени за националната икономика обстоятелства:

На страната е необходим внос на слънчоглед от порядъка на поне 1,5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да  дойде в голямата си част единствено от Украйна. По статистически данни за предходната кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е необходимо спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания.

България в последните няколко години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство (средна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед  годишно) заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед.

Военният конфликт възпрепятства износа на растителни масла и шротове от Украйна, но поради наличие на свободен производствен капацитет в България, това е шанс за страната ни да увеличи експорта на крайни продукти и завоюване на нови пазари.

В позицията се подчертава, че липсата на предлагане на слънчоглед реколта 2022 г. от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикано от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари.

Това, комбинирано с очакванията им за рестрикции на свободното движение на украински слънчоглед, водещо до ръст на цената на българския пазар,  предизвиква спекулативно задържане на слънчоглед от тяхна страна и в последните няколко месеца доведе до намаляване и спиране на работата на цялата преработваща промишленост поради липсата на суровина.

Неяснотата около окончателната позиция на страната ни по забраната за внос на маслодайни култури от Украйна след 15 септември 2023 г. води до ограничено предлагане на налична суровина и създава напрежение на вътрешния пазар относно бъдещите изкупни цени от нова реколта. Предвид на спекулативните очаквания на производителите за ръст на цените, не се очаква бързо освобождаване на този преходен запас и вероятно страната ще приключи и предстоящата кампания отново с висок такъв. Съответно производителите не могат да разчитат на него.

Ситуацията с невъзможността на производителите за адекватно планиране и подсигуряване на необходимите количества слънчоглед необходим за преработка, поставят под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар и българските потребители.

Снимка: Bloomberg.com