Всеки трети интервюиран или 32,6 % посочват, че биха предпочели да живеят по времето на управлението на Тодор Живков, а 28,1 % - времето след 1989 г. По време на управлението на цар Борис III биха избрали да живеят 8%, а на цар Фердинанд – 2%.
Това показва изследване на Националния център за парламентарни изследвания (НЦПИ).
Проучването е проведено в периода 6-20 юни 2023 г. и е представително за пълнолетното население на страната. Интервюирани са 1000 пълнолетни български граждани.
Привърженици на периода на управлението на Тодор Живков са 53% от респондентите на възраст над 59 години, 60% от нискообразованите респонденти, 57% от крайно бедните, 40% от живеещите в селата, 36% от живеещите в малките градове. В най-висока степен носталгия към тези години декларират предимно респондентите със силно изразени национално-патриотични нагласи, посочват от Центъра.
Предпочитащите да живеят по времето на демокрацията след 1989 г. са най-често хора на възраст между 30 и 39 г., високообразовани респонденти, жители на столицата и градовете - областни центрове, респонденти със стандарт на живот по-висок от средния за страната, пише БТА.
Данните показват, че мнозинството от пълнолетните български граждани (87%) са на мнение, че националното съзнание може да бъде формирано в младите хора чрез възпитание.
Най-голяма национална гордост предизвиква българската история, посочена от 84% от участвалите в изследването. В България горди от националната история са почти всички респонденти, определящи се като "патриоти" (92% от тях), нетърпящи критика към България и смятащи запазването на българската култура и традиции за изключително важно, отбелязват от Центъра.
Сред основните поводи за срам са българските политици (17,1%), ниският стандарт на живот, ширещата се бедност (13,5%), лошото управление на държавата (8,3 %), корупцията на всички нива (7,2 %).
Нямат поводи да се срамуват от българския си произход 35% от пълнолетните български граждани.
Данните показват, че мнозинството от пълнолетните български граждани (77 %) определят себе си като патриоти.
На въпрос кой е най-славният момент в българската история 40 % от интервюираните посочват създаването на българската държава. На второ място 37 % от респондентите са поставили създаването на славянската писменост от братята Кирил и Методий. Третият най-славен момент в българската история, според 36 % от участвалите в изследването, е Освобождението на България от османско владичество, станало факт с подписаният на 3 март 1878 г. мирен договор между Русия и Османската империя.
Снимка: БГНЕС, архив