Как Goldman Sachs завладя европейската политика

Изборът на Марио Монти за нов италиански премиер бе забележително събитие в много отношения, но повечето наблюдатели пропуснаха едно от тях - а именно факта, че за пръв път начело на западна демокрация застава старши съветник в Goldman Sachs. Което, както подчертава Стивън Фоли в статия за The Independent, издига политическото могъщество на прословутата инвестиционна банка на нови висоти. Фоли го нарича “гигантски скок напред за Проекта Goldman Sachs - или може би дори успешната му кулминация”.

“ПРОЕКТЪТ GOLDMAN SACHS” се изразява в опитите на банката (която покрай кризата се сдоби с прякора “Сепията-вампир”) да разпростре пипалата си във всички значими коридори на властта. Нейни кадри се побутват старателно към ключови позиции в политиката и обществените финанси; ако пък някой независим политик или икономист стигне сам до важен пост, от Goldman дискретно се свързват с него, за да го поканят за съветник или нещо подобно. Хора на Goldman винаги са насреща, за да посъветват правителствата, да им осигурят финансиране, да изпращат своите хора на обществени длъжности и да размахват привлекателни позиции пред политиците и икономистите, които напускат управлението. “Проектът цели да създаде толкова тесен обмен на хора, идеи и пари, че вече да е невъзможно да се направи разлика между обществения интерес и интереса на Goldman Sachs”, пише Стивън Фоли.

Марио Монти далеч не е единственият важен европейски политик в момента, свързан тясно с банката. Новият президент на Европейската централна банка Марио Драги също е бивш служител (изпълнителен директор) в Goldman; навсякъде в Европа в коридорите на властта се разминават кадри на банката, както бе и във Вашингтон в разгара на кредитната криза. До миналата седмица и европейското поделение на Международния валутен фонд бе под управлението на човек от Goldman - Антонио Борхес (той подаде оставка по лични причини).

Какво буди притеснение ли? Че споменатите хора през следващите няколко седмици ще определят дали еврозоната може и ще плаща дълговете си - “а интересите на Goldman Sachs са неразривно свързани с отговора на този въпрос”, подчертава Стивън Фоли.

В НАШУМЯЛАТА СИ КНИГА “13 БАНКЕРИ” Саймън Джонсън, бивш икономист от МВФ, твърди, че Goldman Sachs и другите няколко големи банки толкова са се били сраснали с американското правителство в навечерието на финансовата криза, че Съединените щати са били на практика олигархия. В Европа, пише Джонсън, поне политиците не са купувани и продавани от големите корпорации, както е в САЩ. “Вместо това в Европа имате един споделен мироглед между политическия елит и банкерите, общи цели и взаимно подхранване на илюзиите”.

Марио Монти е сред водещите икономисти на Италия от няколко десетилетия, но голяма част от кариерата му мина в академичните среди. Едва след като Берлускони го прати в Европейската комисия през 1995, Goldman започна да проявява интерес към него. Като комисар за вътрешния пазар и по-късно комисар по конкуренцията, Монти вземаше решения от съдбовно значение за някои сделки и сливания, финансирани от банката. Едва ли е странно, че Goldman Sachs го покани в своя борд от международни съветници. Хората в този борд - около две дузини - действат като неформални лобисти за интересите на банката пред политиците, от които зависи регулацията на банковата система.

НОВИЯТ БАНКЕР НОМЕР 1 НА ЕВРОПА Марио Драги беше изпълнителен директор в Goldman Sachs International през 2002-2005, а преди и след това работеше за италианската хазна и като председател на Италианската централна банка. Според някои наблюдатели той е играл съществена роля в нашумелите счетоводни трикове, с които страни като Италия и Гърция успяха да покрият критериите за влизане в еврозоната. Чрез сложни деривативи държавите от периферията съумяха някак да “отложат” част от дълга си във времето, така че да слязат под изискваните за приемане на еврото 60% от БВП. Мозъкът зад тези сложни операции бяха съветниците от Goldman Sachs.

“В една от тези сделки през 2002 Goldman насочи финансиране от 1 милиард долара към гръцкото правителство чрез транзакция, наречена “валутен суап”. От другата страна на сделката, като представител на Националната банка на Гърция, бе Петрос Христодулу, започнал кариерата си в Goldman. Днес Христодулу е начело на новата държавна агенция в Атина, създадена да управлява дълга на страната. Лукас Пападимос, сега начело на правителството на националното обединение в Гърция, по време на онази сделка бе председател на Националната банка на Гърция”, подчертава Стивън Фоли.

Според много икономисти намесата на инвестиционната банка в онези години е била основна причина за сегашната криза. От Goldman твърдят, че намаляването на дълговете, постигнато чрез техните съвети, е било в пренебрежимо малки нива, но все пак изразиха известно съжаление за сделките. Джералд Кориган, съдружник в банката, заяви на едно изслушване в британския парламент, че “стандартите за прозрачност биха могли да бъдат и вероятно би трябвало да бъдат по-високи”. Самият Марио Драги уверява, че не е бил замесен във валутните суапове - нито като служител на италианската хазна, нито като директор в Goldman.

КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ СЕГА С ДЪЛГА в еврозоната? Негласният консенсус в момента е, че кредиторите на нации като Италия и Испания трябва да си получат парите изцяло (при Гърция такъв подход не бе възможен, затова се стигна до ”доброволно” отписване на 50% от вземанията). Тези кредитори, естествено, са най-големите банки.

”Бившите ми колеги в МВФ с всички сили се опитват да оправдаят спасителни мерки на стойност 1.5 до 4 трилиона евро, но какво означава това? Означава кредиторите да бъдат обезпечени на 100%. На практика това е още едно спасяване на банките от данъкоплатците, като през 2008. Механизмът е различен, защото се случва на нивото на сувереннния дълг, а не на банково ниво. Но принципът е еднакъв”, казва Саймън Джонсън.

Всъщност финансовият елит е толкова убеден, че това спасяване ще се случи, че вече залага цели състояния на това. Джон Корзайн, бивш изпълнителен директор на Goldman Sachs, се завърна на Уолстрийт след десетилетие в политиката и пое контрола върху фонда MF Global, залагайки 6 милиарда долара, че по италианските държавни ценни книжа няма да има дефолт. Когато това се разчу, клиентите и търговските партньори на MF Global решиха, че е твърде рисковано да правят бизнес с фонда, и той фалира след броени дни - един от най-големите банкрути в американската история.

”СЕГАШНАТА ОГРОМНА ОПАСНОСТ Е, че ако Италия спре да плаща дълга си, нейните банкови кредитори ще станат неплатежоспособни”, пише Фоли. A Goldman Sаchs, която е поела обезпечения върху вземания за над 2 трилиона долара, също няма да се измъкне невредима. “Нито една банка - и особено Сепията-вампир - не може лесно да отдели своите пипала от пипалата на партньорите си. Това е принципът зад спасителните пакети и затягането на коланите в Европа; това е причината, поради която въпреки уроците на кризата получаваме повече Goldman, вместо по-малко. Просто алтернативата е втора финансова криза, втори икономически колапс. Дали това са, както твърди Саймън Джонсън, просто споделени илюзии?  Смее ли някой да провери?”.