Интервю на РАЛИЦА ПЕЙЧЕВА
Г-н Христосков, навсякъде се затяга режимът за пенсиониране заради демографския срив и многото разходи за пенсии. Има ли опасност старините на сега работещите да не бъдат осигурени?
- Не, всички разходопокривни системи, които се финансират чрез вноски от данъци и осигуровки, са гарантирани от държавата. Пенсиите при всички случаи ще бъдат изплащани. Онова, което трябва да се направи, за да не се стига до финансови затруднения и до големи дефицити, е да се извършват реформи, с които да се ограничават разходите като процент от БВП. Иначе пенсионната система ще бъде пречка за икономическото развитие и ще натоварва несправедливо работещото сега поколение с бъдещи задължения.
Колко са разходите за пенсии като дял от БВП в момента в България?
- Винаги сме били под 10%. В момента заради спада на БВП разходите са около 10%, при средно 12% за Европа. В отделни страни като Гърция, Испания, Австрия, Белгия имат разходи в размер на 14%. Една прогноза на Европейския съюз сочи, че ако няма реформи, за отделни държави този процент би стигнал дори 22 на сто. Но ние направихме необходимите реформи още през 1999 и 2000 година, когато сменихме цялата система.
Какво мислите за плановете на Симеон Дянков? Неизбежно ли е увеличаването на пенсионната възраст, много страни вече бяха принудени да го направят?
- Смятам, че както Дянков, така и Менда Стоянова говорят неподготвени и по инерция. Това е неправилно, защото изказванията на хора като тях веднага пораждат определено поведение сред населението. Онези, които не са се възползвали от възможността да се пенсионират, веднага отиват и подават документи и това, вместо да помогне, натоварва системата. От друга страна хората в предпенсионна възраст виждат, че при променените условия няма да се пенсионират скоро, и просто спират да плащат осигуровки. Техните плащания минават в сивата икономика.
Какво трябва да се направи ли? То частично бе свършено миналата година, когато увеличиха осигурителния стаж и беше отбелязано, че пенсионната възраст ще започне да расте чак през 2021.
Това не е ли твърде дълъг период?
- Действително е твърде отдалечено във времето, но можеше например през 2015 да започне поетапно увеличение на пенсионната възраст. По-плавно и не с една цяла година. Причината да се повишава пенсионната възраст е повишаването на средата продължителност на живота. Ако ние автоматично обвържем нарастването на пенсионната възраст с нарастването на продължителността на живота, политиците като Дянков и Менда няма да имат какво да говорят.
Как си го представяте?
Ако пресметнем, че очакваната продължителност на живота на хора, навършили 60 години, за период като 2012-2015 се е повишила с 9 месеца, можем да увеличим възрастта за пенсиониране в следващите 3 години с по 3 месеца. През 2018 отново ще погледнем дали в отминалите три години има увеличение на очакваната продължителност, и отново, ако има, ще компенсираме с увеличаване на пенсионната възраст. Тук няма място за политически интриги и емоции. С подобен план няма как да си играем на добри и лоши, което и правителство да управлява. Второто важно нещо е да се действа с по-здрава ръка при ранното пенсиониране. Тук Дянков и компания се страхуват да направят промени. То трябва да бъде ограничено в максимална степен - както за работещите в специалните ведомства, така и за работещите при първа и втора категория труд.
Управляващите вероятно се плашат от протести…
- Не може без стачки и протести! Имайте предвид, че при някои видове заетост възрастта за пенсиониране изобщо не е увеличена, тя стои седи на нивата от 2000 година. Трябваше сега, когато тръгнаха плащанията по професионалните пенсионни фондове, да бъде повишена с 3 години. Ако това бе направено, този проблем, който измислиха - че няма достатъчно пари в професионалните фондове - щеше да изглежда съвършено различно. Разчетите щяха да обхващат една много по-малка група от хора. Щеше лесно да се види кой действително ще се пенсионира с 3 години повече стаж, да се проследи какво има в индивидуалната му партида и да се види защо там няма пари и каква е причина. Дали е работил по-малко, или се е осигурявал на половин заплата или на половин работен ден, или пък от НАП изобщо не са събрали тези пари... Не е коректно да се обвиняват пенсионните дружества.
Не мислите ли, че отлагането на това увеличение на пенсионната възраст допълнително надува дефицита в НОИ?
- Дефицитът в НОИ се дължи не толкова на демографското стареене, колкото на намаляването на осигурителните вноски и най-вече на това, че предишното и сегашното правителство бяха подведени от едни псевдоикономисти, че щом като се намалят осигурителните вноски, ще се повиши конкурентноспособността на България, икономиката ще изсветлее, доходите и работните места ще се повишат. И това намаление на осигурителните вноски ще бъде компенсирано от тези фактори. Нищо подобно не се случи. Инвеститорите не идват, защото осигурителните вноски са ниски. Ако през 2003 размерът на дефицита беше около 200 млн. лева, то сега е 4 милиарда. От тях 2 милиарда са явен дефицит, който се финансира от данъци, в това число и от пенсионерите, и още два милиарда за онези 12% участие на държавата. Тези допускания, които чуваме от устата на министри като Дянков и Трайков, не се случват. Напротив, дефицитът расте и нищо не го компенсира.
Парите за пенсии в бюджета се увеличават с 250 милиона лева. След вдовишките пенсии се очаква увеличаване и на всички останали, казва премиерът. Това достатъчно ли е?
- Сигурно е само, че от 2012 вдовишката добавка ще продължи да се плаща в увеличен размер. Всичко останало, щом не е заложено като конкретна промяна в Кодекса за социално осигуряване или преходните и заключителните разпоредби на бюджета за ДОО, са пожелания в стил „тука има, тука нема”. Така бюджет не се прави.
Защо според вас е толкова трудно да се увеличи събираемостта на осигурителните вноски?
- Трудно е, защото провеждат глупава политика на намаляване на вноските, понеже не могат да ги съберат. Цинизъм са думите на финансовия министър, че увеличението с 1.8% не е дало ефект на вноските за фонд пенсии. Това означава признато безсилие на институцията, която той ръководи - НАП - да събере осигурителните вноски. Всяка друга интерпретация е невярна.
Как е решен този проблем в другите европейски страни?
- Събираемостта е 100% в страни, в които осигурителните вноски за пенсии са почти два пъти по-високи от нашите. Така е в Австрия, Белгия, Франция, Германия, Швеция. Там също има санкции и наказателни лихви. Аз предложих и тук дса увеличим тази лихва, но не срещнах подкрепа. Във Великобритания например онзи, който не си изпълнява задълженията към държавата, веднага влиза в процес на несъстоятелност и му се разпродава всичко. Това е здравословно не само за осигурителната система и бюджета, но и за бизнеса, защото той няма да заразява останалите фирми със своята безотговорност.
Има предложения неплащането на осигуровки да бъде криминализирано...
- Стара идея. Такова нещо беше направено през 2000 година и за няколко месеца бяха събрани над 20 млн. лева допълнителни вноски. Имаше комични случаи, в които работодатели ходеха с куфари с пари в териториалните дирекции на НОИ, за да не бъдат дадени на прокурор. Конституционният съд обаче отмени този текст с доста несъществен мотив - че осигуровките, за разлика от данъците, имали друго предназначение.
Сега пак се говори, но не се предприемат конкретни действия. Ако депутатите гласуват такава промяна, те ще гласуват срещу себе си. Ще гласуват срещу онези, които им финансират изборите. Парламентът се интересува от бизнеса, не от пенсионерите.
Сега сещам и за още една глупост от последните седмици. Искат да опрощават задълженията към социалната система на онези, които инвестират. Това го няма никъде! Никоя държава не насърчава икономиката си чрез социалното осигуряване. Данъците и осигуровките трябва да бъдат неутрални. Мерките за насърчаване на растежа са съвсем други. Това се прави с инфраструктура и международни контакти. Президентът обиколи света със своя самолет, но какви инвестиции докара той в България?
Болничните, майчинските и обезщетенията за безработица от 2012 г. ще се изчисляват върху заплатите за по-дълъг период назад. Как ще се отрази това?
- Ще доведе до намаление на обезщетенията, които майките получават, защото така инфлацията няма да може да бъде компенсирана. Държава, която печели от майките, не може да бъде наречена социална държава, нищо че така пише в Конституцията. Отидоха прекалено далеч в желанието си да пресекат измамите.
Според вас колко пари ще бъдат спестени с увеличението на стажа?
Питайте НОИ и Симеон Дянков колко ще спестят от майките. Със сигурност е пресметнато. Кой ги накара да намалят осигурителните вноски толкова много? Предишното правителство увеличи майчинството на 410 дни, но запази нивото на осигурителната вноска. Още тогава фонд Общо заболяване и майчинство излезе на дефицит. Още тогава вноската трябваше да бъде повишена на 4%, защото не може да искаш да увеличаваш обезщетенията, а в същото време да намаляваш източника на приходи.
* Йордан ХРИСТОСКОВ е икономист и статистик. Бил е заместник-министър и министър (1994-95) на труда и социалните грижи и управител на Националния осигурителен институт (2000-2007).