Рубини: Италия е обречена в еврозоната

Дните на Италия в еврозоната изглеждат преброени, казва нашумелият професор по икономика от Нюйоркския университет Нуриел Рубини в коментар за The Financial Times.

Лихвите по суверенния дълг на страната вече наближават 7%, което означава, че скоро тя може да остане без достъп до финансовите пазари. “ПОНЕЖЕ Е ТВЪРДЕ-ГОЛЯМА-ЗА-ДА-ФАЛИРА, но също така и твърде-голяма-за-да-бъде-спасена, това може да доведе до принудително преструктуриране на публичния й дълг от 1.9 милиарда евро”, пише Рубини. Според него обаче това би решило частично само единия голям проблем на италианската икономика - с твърде големия й дълг. То няма да повлияе на втория проблем - твърде големия дефицит по текущата сметка, липсата на външна конкурентоспособност и влошаващата се тенденция за брутния вътрешен продукт и икономическата активност.

“За да реши тези проблеми, на Италия, също като на останалите периферни икономики, може да й се наложи да напусне паричния съюз и да се върне към националната си валута - с което ще задейства спусъка на разпада на еврозоната”.

ДОСКОРО СЕ СМЯТАШЕ, че не само Италия и Испания, но дори и Гърция са неликвидни, но все още платежоспособни, и съответно могат да бъдат спасени чрез орязване на разходите и реформи. Но щом една неликвидна страна загуби доверието на пазарите, припомня Рубини, може да минат година и повече, преди тя да си го върне чрез такива реформи. И ако през този период няма спасител, който да изкупува суверенния й дълг, тя може от неликвидна, но платежоспособна да се превърне в неплатежоспособна.

Затова сега Италия и останалите страни в нейното положение се нуждаят от така наречената “голяма базука”. Проблемът е, че в еврозоната няма подобен спасителен кредитор, който да внушава доверие. А нуждата от него е спешна.

“За еврооблигации не може да става и дума, понеже Германия е против тях и те биха изисквали промени в основополагащите договори на съюза, които ще отнемат години. Учетворяването на спасителния фонд от сегашните 440 милиарда до 2 трилиона евро е политически неприемливо в Германия и останалите страни в сърцевината на еврозоната. Европейската централна банка би могла да се опита да свърши мръсната работа и да подкрепи Италия и Испания, но не е склонна да го направи, защото ще поеме огромен кредитен риск”. Международният валутен фонд просто няма достатъчно пари, за да спаси Италия, допълва Рубини.

ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ единствената възможност изглежда контролирано преструктуриране на дълга на страната. Дори сегашното управление там да бъде заменено от коалиционно правителство, водено от вдъхващ доверие технократ (Рубини намеква за бившия еврокомисар Марио Монти), това няма да разреши основния проблем - че цената на финансирането за италианците скочи до небето, че промишленото им производство върви надолу и че, при нива на дълга 120% от БВП, страната се нуждае от поне 5% излишък, просто за да го запази на тези нива.

За да излезе от сегашното затруднено положение, Италия се нуждае от ръст в производителността, но мерките за затягане на коланите водят тъкмо в обратната посока - към влошаване на рецесията, смята Нуриел Рубини.

УВЕЛИЧАВАНЕТО НА ДАНЪЦИТЕ, орязването на бюджетните разходи и съкращаването на неефективната работна ръка чрез структурни реформи винаги имат негативен ефект върху доходите, заетостта и общото потребление. Дефлацията, която Германия и ЕЦБ налагат на Италия и останалите периферни страни, ще направи дълга им още по-необслужваем, смята Рубини.

Дори преструктурирането на дълга - което ще причини значителни щети на кредиторите в Италия и в чужбина - няма да върне растежа и конкурентоспособността. Това изисква реална обезценка на валутата, която не може да се случи чрез еврото. Единствената възможност е изоставянето му и връщането към лирата и другите национални валути в периферията.

“Еврозоната може да преживее преструктурирането на дълга и излизането на малка страна, като Гърция или Португалия. Но ако Италия и/или Испания бъдат принудени да преструктурират и напуснат, това на практика ще е разпад на валутния съюз. За съжаление тази железопътна катастрофа на забавен кадър става все по-вероятна”.

Има само един начин този сценарий да бъде избегнат, завършва Рубини: ако Европейската централна банка се превърне в спасителен кредитор в неограничени мащаби и намали лихвените проценти до нула, комбинирайки това със спад в стойността на еврото спрямо долара, данъчни стимули в Германия и сърцевината на еврозоната, и силно затягане на коланите в периферията.