На 24 юни по традиция честваме Еньовден, а православната християнска църква чества и рождението на Св. Йоан Кръстител. Празникът, който е с вековна история, е наричан още и празник на билките. Вярва се, че сутринта на Еньовден те са най-лековити.
Ето защо много хора стават рано преди изгрев слънце и тръгват по китните поля да събират лековитите дарове на природата. За този празник е характерно и къпането в реките, прескачането на огньове, сплитането на венци от билки, които се връзват с червен конец и с които се закичват момите.
В тези празнични венци се вплита и царят на билките – еньовчето. За да бъдат венците лековити, трябва да се сплетат 77 билки, които да са набрани в нощта срещу празника. Казват, че тази вода, в която са се окъпали първите слънчеви лъчи, е лековита.
Според народните вярвания, в ранните часове на 24 юни, която мома види първа слънчевите лъчи ще има много здраве и пари. На този ден не се върши никаква работа. Легендите разказват, че в нощта на летния празник небето се отваря както за добри, така и за зли сили, пише az-jenata.bg.
Еньовден се свързва със самодивите и техните тайнствени ритуали, както и с змейовете, които крадели момите.
На Еньовден имен ден празнуват всички, които носят името Яна, Янка, Янко, Яница, Янина, Янита, Янислав, Янислава, Енчо, Ивет, Еньо, Иван, Ивана, Иванка, Йоан, Йоана, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, както и тези с имена на билки.
Снимки: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)