3,93 е средният резултат на страната от Държавния зрелостен изпит по български език и литература, който е най-ниският от 7 години насам. Най-много точки са получили учениците в София-град, а най-малко - в област Шумен.
Ралица е възпитаник на 119-о СУ, тя е една от малкото ученици в страната с висока оценка на матурата. Признава, че е имало въпроси, които са я затруднили.
"Отворените въпроси, които носеха по-голям брой точки, бяха подвеждащи. На 41 въпрос избрах интерпретативното съчинение, тъй като за есето се изисква креативност, но много от моите връстници избраха да пишат есе и това им изигра лоша шега", коментира тя.
Въпреки изучаването в клас на структурата и създаването на текст, 71% от зрелостниците са избрали да пишат есе на тема "Живот в мрежата", а едва 20 на сто - интерпретативно съчинение по "Посвещение" на Петя Дубарова. 9% от явилите се са решили да не създават текст.
Според преподаватели слабият резултат на учениците се дължи на онлайн обучението и подценяването на 41-ви въпрос от изпита.
"Темата, която се падна тази година, беше изключително благоприятна и актуална за випуска. Есето изисква много повече работа, много повече четене на странична литература, гражданска защита", отбеляза учителят Габриела Давидкова.
Времето за изучаване на създаването на интерпретативно съчинение е 2 години, в които се учи успоредно с друг материал. За сравнение, създаването на есе се изучава 5 години.
"При интерпретативно съчинение, може би фактът, че един текст трябва да бъде коментиран - плаши учениците, а пък чувстват по-скоро увереност да изразят себе си във формата на есето", каза още Давидкова.
На втората задължителна матура средният резултат е добър 4,48, колкото бе и миналата година. Най-добри знания са демонстрирали зрелостниците, явили се на матура по чужд език.
Вижте повече в репортажа на Стефан Борисов.