Любов по време на криза

Световноизвестният философ, психолог и писател пред Bulgaria On Air

07.11.2011 | 14:52
Любов по време на криза

ИМА ЕДНА ИЗУМИТЕЛНА ТЕОРИЯ, която Фройд развива. Той твърди, че ни боли, защото страдаме от любов. Боли ви стомахът, казва той, причината за това е в любовна травма от вашето минало, една любов, която преживявате като поругана.

Днес в един свят, който се сблъсква с икономически и социални кризи, любовните отношения страдат. Дали нещастната любов е в корена на кризите или кризите са тези, които пораждат нещастието в чувствата, е като да търсим отговор на вечния въпрос за кокошката и яйцето. Определено обаче наблюдаваме едно оттегляне, затваряне на човека в себе си, изграждане на стени между него и външния свят - един свят, в който цари индивидуализмът. Поради разпространението на това изкуствено общуване, което наблюдаваме преди всичко в интернет, се създава един повърхностен език - ние споделяме по-малко и допускаме по-малко другите в нашето пространство. Хората се крият зад екрана, затворени за акта на даряване, за сублимацията, която произлиза от любовта. Тези промени водят до едно завръщане към архаизма. В търсене на опора и ориентир ние се обръщаме към религията. Но тази нова проява е непривична за природата на любовната връзка, която се стреми към една нова форма. И това е проблемът на нашата цивилизация.

...

ДНЕС СЕ НАМИРАМЕ В ТАКА НАРЕЧЕНАТА интеркултура и аз съм неин поддържник. Вярвам, че това е бъдещето. Каквито и да са кризите и заплахите, човечеството се отваря за тази интеркултура, която минава през мултилингвизма...

Има една европейска програма за многоезичието, която напълно приветствам. Това е едно голямо обещание, което, ако се развива в правилна посока, ще възпита ученици, владеещи 5-6 езика, и то в дълбочина, изучавайки езика с неговата култура. Това биха били полифонични същества, които могат да мислят различно, да чувстват различно на всеки език и благодарение на това са способни да се разгърнат за едно колективно съществуване с други нации и култури... Но днес все oще не сме на това ниво. Тези калейдоскопични индивиди, както ги наричам аз, ми се струват бъдещето на човечеството...

...

ИМА ЕДНА ФРАЗА НА ВОЛТЕР, която много харесвам: “Раят е там, където се намирам аз”. В някои мои мечти, особено когато бях млада, виждах рая в Несебър или при баба ми в Ямбол, но се научих да бъда като Волтер и да изграждам рая там, където съм самата аз. Така че в тази структура има по малко от българската роза, портретите на Кирил и Методий, Несебър, Черноморието, но там са и Ню Йорк и Ил-дьо-ре, така че това е един букет. Но днес Черноморието е различно. Преди няколко години бях в Несебър за снимките на един филм и бях разочарована как плажовете са много осезаемо стеснени, оградени от нови постройки. Наричам това “Санта Варвара”. Намирам, че има много варварство в това търговско натрапване.

 

ЮЛИЯ КРЪСТЕВА е българо-френски философ, психоаналитик, писател и социолог. Живее във Франция от 60-те години, в момента е професор в Университета Париж Дидро. Кръстева се прочу в средите на международната културна теория още с първата си книга, Semeiotike (1969). Заедно с Ролан Барт, Цветан Тодоров, Жерар Женет и Клод Леви-Строс тя се нарежда сред водещите представители на структурализма. Основател и председател на комитета за наградата "Симон дьо Бовоар".

* текстът е откъс от интервюто на Юлия Кръстева за Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE. Пълния текст четете в ноемврийския брой на списанието – ще го намерите в разпространителската мрежа и в бензиностанциите на "Лукойл" и OMV