Светът отбелязва 1 май - Международния ден на труда. В България този ден се свързва с настояването на организации и синдикати за спазването на правилата за труд. По-късно на площадите протестните шествия са заменени от зрелищни манифестации и всенародни чествания. С идването на демокрацията Денят на труда става официален празник.
На първи май 1886 г. на пресечките на улиците "Desplaines и "Randolph" в Чикаго се ражда Денят на труда. Тогава профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници с искане за въвеждане на 8-часов работен ден. Пред 1889 г. се провеждат и първите протестни шествия в София. В годините той се чества ежегодно като ден, в който на фокус са исканията на работниците. От 1944 г., пречупени през призмата на комунистическата идеология, че работническата класа управлява държавата, протестните шествия се превръщат в манифестациите и стават задължителни в всички градове.
"Преди 1944 г. държавните организации и държавата организират този ден, но работниците са правили паралелно шествие. След този период става празник, който е организиран от държавата. Да, отново се организират шествия, но този път те са с празнични цветя със лозунги", коментира историкът проф. Искра Баева.
През 2023 г. ситуацията е съвсем различна. Хората са разединени дали на Международния ден на труда трябва да се почива, или не.
Вижте повече в репортажа на Стефан Борисов.