Ако германците познаваха поне малко гръцкия политически живот, "шокът" от решението на Георгиос Папандреу да обяви референдум за европейската помощ всъщност нямаше да е никакъв шок за тях. По-циничните наблюдатели го прогнозираха отдавна.
СЕГАШНОТО ТРЕСАВИЩЕ, в което е нагазила Гърция, е резултат колкото на слепия оптимизъм на западните кредитори, толкова и на най-характерната особеност на гръцката политика – дълбокия ужас от предприемането на непопулярни мерки. Ако се съди по изобретателността, с която гръцките финансови министри са дресирали цифрите в последните двайсет години, те отлично са разбирали какво е моментното състояние и накъде отива страната. Но за тези двайсет години нито едно правителство не се опита да прокара каквито и да било реформи. Вместо това управляващите в Атина прибягваха до всевъзможни хитрини, за да могат да подържат максимално дълго горещия картоф и после да го тръснат в ръцете на приемниците си. За гръцката политическа класа популярността сред избирателите винаги е стояла над такива неща като далновидно управление и устойчиво развитие (което, честно казано, не я отличава особено от българската).
ЗАТОВА И ТОЛКОВА МНОГО ПОЛИТОЛОЗИ се възхищаваха на куража, с който Папандреу прокарва възможно най-непопулярните реформи. Намериха се хора, които да кажат дори, че той спасява страната с цената на собственото си политическо самоубийство. След понеделник вечер те вече си мълчат. Папандреу просто изчака решението на европейските лидери за втория пакет от помощи, преди да си измие ръцете. Той не иска да е човекът, когото и децата в Гърция ще ругаят през следващите двайсетина години.
За западноевропейците ходът на гръцкия премиер е шокиращ и необясним: в края на краищата това е същият човек, който до миналата седмица преговаряше и умоляваше за нов спасителен пакет и който успя да убеди и държавните, и частните кредитори на Гърция да отпишат на практика половината от дълга на страната.
Ако това бе просто опит на Папандреу да получи народната подкрепа (и коз срещу все по-гръмогласните си политически опоненти), щеше да е разбираемо. Но нещата не стоят така. Ако се вярва на социологическите проучвания, премиерът няма никакъв шанс да получи одобрението на нацията. Мнозинството гърци са против суровите мерки за намаляване на дълга и предпочитат страната да обяви дефолт, дори и с цената на изпадане от еврозоната.
НО ДОРИ ДА ПРИЕМЕМ, че изходът от референдума не е предопределен, пак остава проблемът с времето. Чисто технически допитването не може да се проведе по-рано от януари; това означава три допълнителни месеца на несигурност на финансовите пазари и повишен риск за еврозоната.
"Странно поведение", коментира бившият германски икономически министър Райнер Брюдерле. Според него то води директно към фалита на Гърция, а за останалите страни в еврозоната остава само едно: да подсигурят защитна стена между гърците и останалите застрашени икономики. Президентът на Световната банка Робърт Зелик описа положението още по-лаконично – ако вотът не мине, "ще стане пълна каша". А The Financial Times цитира анонимен депутат от Европейския парламент, който оприличава този ход на Папандреу на навика да се чупят скъпи чинии в ресторанта, когато се чувстваш щастлив – "смисълът от това убягва на всички ни".
Впрочем не само на Запад са шокирани от изявлението на Папандреу. Много от собствените му съпартийци от ПАСОК са не по-малко потресени. Според някои наблюдатели правителството може да падне още днес или утре. Шестима от най-уважаваните ветерани в партията вече призоваха премиера да подаде оставка и разпространиха обръщение, в което пише: "Предложението за референдум е акт на безпрецедентна безотговорност... Гърция се връща към 50-те години".
ЗА ОСТАВКА НА ЦЯЛОТО ПРАВИТЕЛСТВО настоява и бившият министър на развитието Васо Папандреу (без роднинска връзка с премиера). Госпожа Папандреу е начело на едно все по-мощно крило от ПАСОК, призоваващо за съставянето на нов кабинет, който без колебания да прокара "всички необходими реформи" в отплата за европейската помощ.
Немалко политически наблюдатели в самата Гърция обаче подкрепят премиера, подчертавайки, че мерките за затягане на коланите, налагани от европейските партньори, са най-суровите на континента за последния половин век. Това може и да е факт; но тези коментатори съзнателно пропускат някои специфични особености.
Ясно е, че при вече направени 15% съкращения на доходите в публичния сектор предлаганите нови 20% са шок. Но, от друга страна, заплатите в публичния сектор в Гърция в някои случаи са десет пъти по-високи от тези в частния. Държавната служба се е превърнала в топло убежище за хора с връзки и с високопоставени приятели и роднини. В гръцките железници например, които губят стотици милиони евро всяка година от десетилетия насам, средната годишна заплата е 65 000 евро. Дори намалена с 35%, тя пак остава три пъти над средната работна заплата в Италия, да речем.
Освен това спасителният пакет предвижда съкращаване на публичния сектор с 10%. Но това съкращение е закъсняло с много години. Ето ви един пример: Гърция, която е пословична с ниското качество на образованието си, разполага с четири пъти повече учители на глава от населението от Финландия, всепризнатия европейски лидер в тази област. Работата в държавния сектор е мечта за гърците; в същото време за нископлатените професии в частния сектор, като сервитьори, готвачи, рибари, няма достатъчно кандидати и се налага да се внасят работници от България, Македония, Албания...
ПЕНСИИТЕ В ПУБЛИЧНИЯ и в частния сектор се намаляват с 10%. Но сегашните размери на тези пенсии се дължат изцяло на заемите и на европейските пари. Преди Гърция да стане член на ЕС, доходите и пенсиите в страната бяха около две трети от средното за общността. По данни за 2008 година те са 97.8% - почти колкото във Франция и чувствително над тези в Италия.
Разходите за социално осигуряване, здравеопазване и лекарства се намаляват с 1.5% от БВП, тоест с внушителните 3.4 милиарда евро. Но в същото време гръцките данъчни власти са пословични с неспособността си да събират данъци (според някои експерти страната губи 20 милиарда евро годишно от това). А дори минималните опити за реформи в данъчната система се сблъскаха с твърдата съпротива и на данъчните инспектори, и на самите данъкоплатци.
Така че сегашното бурно негодувание на гърците наистина изглежда, поне в очите на европейските им партньори, необяснимо като демонстративното чупене на чиниите в ресторанта. До момента доминираната от германците еврозона преглъщаше всички ексцентричности на Атина, защото изоставянето на Гърция на съдбата й ще нанесе наистина сериозни щети и на останалите ("Всяко отлагане на решаването на гръцкия проблем... е във вреда на Испания", заяви вчера говорител на правителството в Мадрид). Но ако нещата продължат да се развиват по този начин, цената за спасяването на Гърция – финансова и морална – може да се окаже по-висока от тази за изоставянето й.