В светлите дни около Великден разказваме за достойните българи, които пазят надеждата в доброто. Един от тях е Владимир Симеонов, който миналата година намери 140 хил. лева в несесер и ги върна на собственика им.
В ежедневието ни често щастието се върти около парите, а успехът около материалните придобивки. Истинското богатство обаче е някъде там, в душите на онези, които приемат доброто като своя мисия.
Вижда се, но само ако човек е наблюдателен и ако има очи, вперени отвъд повърхността на модерния свят. То е като стар несесер, паднал в прахта - уж вехт и ненужен, а всъщност - съкровище.
"Отивайки в един магазин за части, които ми трябват, решавам да спра на паркинга зад нас, за да погледна строежа.. спирам на техния паркинг и в момента, в който спирам, виждам един несесер на земята. Реших, че някой от обекта може да си е загубил нещо. Очаквах лична карта, телефон, нещо такова, отварям, а вътре - евро", разказва Владимир.
Сумата в несесера е на стойност 140 хил. лева. От първия момент електроинженерът знае какво да прави.
"Мисълта беше как да намеря хората и как парите да стигнат до тях, те са си техни", допълва той.
Владимир обявява във Facebook група новината за намерените пари - не споделя стойността им, нито дава подробности относно несесера, в който са открити. Единствено посочва, че на него са гравирани четири имена. Който ги назове, ще докаже, че загубените пари са негови.
"Дори това нещо не ги спря и започнаха на случаен принцип да кажат... Опитаха се самите имена да налучкат", разказа той.
Въпреки опитите за измама от потребители, видели публикацията, доброто побеждава. Мъжът се връща на мястото, на което е открил сумата и се натъква на възрастното семейство, загубило парите. "Първите ми думи бяха: "Мога ли да ви помогна с нещо? " и една възрастна жена отговори "Не, загубихме си живота", спомня си Владимир.
Той връща спестените пари, а с тях и надеждата и вярата в доброто - не само у възрастното семейство, но и у всички, станали свидетели на случката, настъпила преди около година.
"В момента те са в Щатите. Заминаха със сина си и със снахата и с внуците, тъй като те идваха за Коледа и за Нова година, това бяха и поводите, за които се чувахме", разказва Владимир.
Днес животът му не се е променил - той е все така убеден, че призванието на човек е да помогне. И с всички свои действия дарява с това наследство и своята дъщеря.
"С баща ми бяхме правили картички, в които бяхме сложили по 20 лева и ги дарявахме на възрастни хора с проблеми… дадохме им ги за по-добър живот и ако имат внуци, да могат да се справят с нещата", споделя дъщерята на Владимир- Виктория.
Вижте повече в репортажа на Борислава Алексова.