Много силни земетресения стават в зоните, в които има контакт между две литосферни плочи. Такава е зоната на Източноанадолския разлом, където е контактът между Арабската и Евразийската плоча. Сеизмичността в България е от съвсем друг тип – т.нар. континентална сеизмичност. Това каза доц. Петя Трифонова – геофизик от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.
В България има отделни разломни зони, които също могат да станат причина за големи земетресения, но те не могат да произведат такава поредица от трусове като в Турция, поясни тя.
"В сравнение с Турция и Гърция позицията ни е привилегирована по някакъв начин, но това пък не бива да ни успокоява", допълни геофизикът.
Тя обясни причините за силните трусове в южната ни съседка от февруари до момента.
"Литосферата на Земята е разделена на плочи, наредени като пъзел, и големият проблем на хората е, че те са мобилни и се местят. Територията на Турция е разположена на границата на три такива местещи се плочи – Евразия, Африка и Арабската плоча. Там е мястото, където те контактуват помежду си и акумулират напреженията, които се създават от глобалното движение на плочите на Земята", поясни доц. Трифонова, цитирана от "Фокус".
Територията на земетресенията от февруари е по една огромна разломна зона, наречена Източноанадолска разломна зона. "Там се създаде възможност да се реализира една огромна поредица от много силни трусове. Не е коректно да говорим за земетресението в Турция – стана поредица от много силни земетресения. След като се случи първият трус в Турция на 6 февруари, за 48 часа се регистрираха над 40 земетресения с магнитуд над 5. Тези огромни щети и жертви са резултат точно от това", подчерта тя.
Доц. Трифонова обясни, че когато стане земетресение от такъв магнитуд, то много нарушава конструкцията на сградите и става много по-лесно всеки следващ трус, било то и с по-малък магнитуд, да я доразруши. "Ето защо предполагам, че ще продължават да падат сгради", допълни геофизикът.
Снимка: БГНЕС