Колкото и да е модерно да се спекулира напоследък с такъв вариант, Германия никога не би напуснала еврозоната, пише известният анализатор Иън Бремър в коментар за The Financial Times. Нито пък периферните страни като Гърция ще си позволят да изпаднат от нея.
"НА ГЕРМАНИЯ СЕ ПАДА около 1 процент от световното население – и 9 процента от брутния износ", припомня Бремър. "Общата валута, еврото, е значително по-слаба, отколкото самостоятелната германска валута би могла да бъде. Това подкрепя германския експорт и го прави по-достъпен".
Втората причина според Бремър е, че еврозоната е единен търговски орган, което повишава ефективността, облекчава трансферите и заличава възможните протекционистични мерки между Германия и нейния най-голям потребител – останалите страни от еврозоната. "Тази интеграция връзва ръцете на много от евентуалните конкуренти на Германия...", коментира Бремър, и припомня, че в исторически план по-слабите европейски икономики винаги са подкопавали по-силните с обезценки на валутите си. Сегашният паричен съюз ги възпрепятства да го правят. Затова и не е изненада, пише авторът, че за времето след приемането на еврото германският баланс по текущата сметка се превърна от малък дефицит във втория най-голям излишък в световен мащаб.
РАЗБИРАЕМО Е, ЧЕ ГЕРМАНЦИТЕ са раздразнени от перспективата непрекъснато да откупуват двойкаджиите от периферията. "Те не искат да подписват празни чекове – но и не се налага да го правят... Финансирайки периферията, Берлин си купува водещата роля при пренареждането на управленската рамка на еврозоната", подчертава Иън Бремър. Това дава на германците възможност да наложат собствения си модел чрез по-строга фискална дисциплина и работещи процедури срещу твърде големите бюджетни дефицити.
"Без Германия, Европейският съюз ще се разпадне. Когато прахолякът се слегне, страната ще се окаже с не толкова дружелюбни съседи – от гледна точка и на икономиката, и на сигурността", предвижда Бремър. Хората ще започнат да се преориентират и вместо германски стоки, ще купуват германски облигации, което ще постави под огромен натиск валутата и ще вкара бъдещата нова германска марка във възходящата траектория, в която е швейцарският франк, само че в още по-голяма степен. Според Бремър това недвусмислено ще се отрази зле на конкурентоспособността и на износа.
ТРЕТИЯТ ФАКТОР, смята авторът на нашумялата книга "Краят на свободния пазар" (The End of the Free Market), е политическата обстановка. Като изключим партията на Свободните демократи (с намаляваща обществена подкрепа), германският политически елит е настроен изцяло проевропейски и в подкрепа на еврозоната. Водещите партии са за задълбочаване на европейската интеграция като начин за решаване на дълговата криза. На такова мнение са и бизнес лидерите в страната.
Колкото до общественото мнение, то е противоречиво, настоява Бремър. Анкетите показват, че германците категорично не искат да финансират периферията. Но също така показват, че те искат да си запазят еврото.
"Когато Германия се присъедини към еврозоната, тя плати цената за това: изостави дойче марката в полза на еврото. За щастие после се оказа, че "цената" всъщност е била награда", отбелязва Иън Бремър, и още веднъж подчертава, че от сегашната ситуация Германия може само да спечели, налагайки на съюза своите собствени правила. "Да се обясни това на германското общество, няма да е лесно, и пътят към европейското фискално оздравяване ще е дълъг и криволичещ. Но този път минава през еврозоната – и с парите си Германия ще си купи мястото на шофьора".
Иън Бремър е един от най-популярните американски политолози, специалист по оценка на глобалния политически риск. Президент е на консултантската компания Eurasia Group, автор на няколко книги, включително и The J Curve: A New Way to Understand Why Nations Rise and Fall (2006), обявена от The Economist за книга на годината.