Преживяното в разрушените от земетресението в Турция градове завинаги ще остане в съзнанието на българските спасители, които са първите, отзовали се на помощ в южната ни съседка.
Инспектор Мартин Николов е един от спасителите, които първи се отзовават на помощ на засегнатите в Турция. Там той прекарва 10 дни, през които всяка секунда е борба за живот за туптящите сърца, останали под руините.
"Безспорно най-хубавият спомен е мигът, в който успяхме да извадим жива възрастна жена след близо 20-часова операция. Еуфорията и радостта беше нещо неописуемо, това беше достатъчна награда", разказа инспектор Мартин Николов.
Още преди да слязат от пожарния автомобил, спасителите виждат апокалипсис. Високите масивни сгради са се превърнали в купчина бетон, от който стърчат огънати железа. Вместо забързани граждани по улиците, бягат хора, които търсят безвъзвратно изгубеното. Внезапно умората от 40-часовия път отстъпва на най-човешкото и благородно чувство - желанието да помогнеш.
"Там хората сякаш вече бяха спрели да търсят свой роднина или свой приятел, радваха се за всеки спасен човек", сподели още инспектор Николов.
Сред ужаса на бедствието изпъкват милосърдието и загрижеността на турския народ. В скования от страх град всичко е застинало. Магазините и ресторантите не работят, а мислите на хората са насочени към затрупаните под руините, но и към спасителите, борещи се за живота им.
"Хората направиха всичко необходимо, осигуряваха ни храна и вода, за нас бяха много важни. Местните власти ни бяха осигурили един преводач, който беше постоянно с нас. С него изградихме сериозно приятелство и в момента поддържаме контакт", разказа още Николов.
Вижте повече в репортажа на Борислава Алексова.