КРИЗАТА В ЕВРОЗОНАТА е криза на културните различия, твърди бившият председател на американския Федерален резерв Алън Грийнспан в коментар за The Financial Times.
“Европейският север в исторически план се отличава с високи нива на спестяване и ниска инфлация - показателите на една култура, която предпочита дългосрочните инвестиции през незабавното потребление. И наопаки - негативните нива на спестяванията, тоест свръхпотреблението - винаги са били характерна черта на юга, на страни като Гърция и Португалия”, пише Грийнспан.
Според Грийнспан отчетливото разделение север-юг е видимо с просто око: кредитният спред по суверенния дълг на южноевропейските страни спрямо германския варира от 370 пункта (Италия) до 1960 пункта (Гърция). В същото време в северна Европа спредът е в рамките на 40 до 80 пункта (Холандия, Австрия, Финландия, Франция).
АНАЛОГИЧНИ СА СЪОТНОШЕНИЯТА и в брутната цена на труда. По-високата цена на труда и по-високите съпътстващи разходи в европейския Юг го правят по-неконкурентен и по-изложен на кредитен риск. И стимулират експорта на Севера. Статистиката ясно показва, че от 1999 до 2011 е имало непрекъснат нетен трансфер на стоки и услуги от Севера към Юга на Европа. “На практика Северна Европа е субсидирала южноевропейското потребление от самото начало на еврото на 1 януари 1999 година. Това не е скорошен феномен”, подчертава Грийнспан.
През 80-те и 90-те финансовата невъздържаност на Юга бе възможна благодарение на хроничната обезценка на южните валути спрямо германската марка. С въвеждането на еврото този механизъм изчезна, но Югът успя да го замести чрез заеми, субсидирани от кредитните рейтинги на Севера.
“Допреди 1999 заемането в местните валути на Юга бе далеч по-скъпо, отколкото на север. Но, вече в очакване на еврото, деноминираните в драхми държавни ценни книжа на Гърция спаднаха с над 450 пункта спрямо германските... Португалските, деноминирани в ескудо, паднаха с 375 пункта, италианските в лири - с почти 500 пункта. Това се случи в последните три години преди формирането на еврозоната. В същото време промените в суверенния дълг на северни страни като Франция, Австрия, Холандия, Финландия и Белгия бяха пренебрежимо малки”.
СЕГА ОСНОВНИЯТ И НАЙ-ВАЖЕН ВЪПРОС, подчертава Грийнспан, е дали Югът някога ще успее доброволно да възприеме умереността на Севера. Бъдещето на еврото - извън тясната група северноевропейски страни със сходна култура - ще зависи от способността на останалите да възприемат тази култура, твърди бившият банкер №1 на САЩ. Ако това не се случи, еврозоната никога няма да избегне главния проблем пред всеки подобен съюз: опасението, че създадените с общи усилия блага се разпределят неравномерно, в полза на най-малко дисциплинираните и най-малко “колегиални” членове на съюза. Това бе факт в първото десетилетие на еврозоната, когато икономическият ръст на Юга се ускори отчетливо спрямо този на Германия. “Ако няма наложени правила и рестрикции, по-малко колегиалните членове на съюза неизменно ще се опитват (и често ще успяват) да използват предимствата си, както толкова безочливо стори Гърция”, пише Грийнспан.
Ако еврото иска да остане жизнеспособна валута, продължава Грийнспан, членовете на еврозоната трябва да се държат по отговорния начин, фиксиран в договора от Маастрихт. Но не е ясно дали една култура, толкова неотделима от националната идентичност, може толкова лесно да бъде променена. Грийнспан цитира финансиста Киърън Кели, който наскоро писа: “... ако живеех в страна като Гърция, щеше да ми е трудно да се прехвърля към германския начин на живот с неговото плащане на данъци, трупане на капитал и усилен труд. Средата просто не подтиква към това”.
Според Алън Грийнспан е очевидно, че за оцеляването на еврото е необходимо нещо по-солидно от провалилия се Пакт за стабилност и растеж. Възможно е да се окаже, че има само един път към това: създаването на политически единна еврозона. Или направо политически единна Европа.